Vancomycin Sandoz

Ванкомицин е антибиотик, който принадлежи към група антибиотици, наречени „гликопептиди". Ванкомицин действа, като елиминира определени бактерии, причиняващи инфекции. Ванкомицин се използва за инфузия при всички взрастови групи за лечение на следните тежки инфекции: • инфекции на кожата и подкожните тъкани; • инфекции на костите и ставите; инфекция на белите дробове, наречена „пневмония"; • инфекция на вътрешната покривна тъкан на сърцето (ендокардит), и за предотвратяване на ендокардит при пациенти, изложени на риск, при тежки хирургични операции; инфекция на централната нервна система; инфекция на кръвта, свързана с някоя от инфекциите, изброени по-горе. Ванкомицин Сандоз е показан за употреба при взрастни и деца от момента след раждането. Вашето лекарство е под формата на прах за разтваряне. Преди употреба то ще бъде разтворено и разредено с течност за интравенозно приложение, която ще Ви бъде приложена бавно чрез канюла във Вашата вена от лекар или медицинска сестра.

Не използвайте Ванкомицин Сандоз, ако: - ако сте алергични към ванкомицин или към някоя от останалите съставки на това лекарство (изброени в точка 6). Предупреждения и предпазни мерки Съобщавани са сернозни нежелани реакции, които могат да доведат до загуба на дуу, слет инжектиране на ванкомицин в очите. Говорете с Вашия лекар, с болничния фармацевт или медицинската сестра, преди на катозте

Ванкомицин Сандоз, ако: • сте имали предишна алергична реакция към тейкопланин, тъй като това може да означава, че сте алергични и към ванкомицин; • имате нарушение на слуха, особено ако сте в старческа взраст (по време на лечение може да е необходимо да преминете изледване на слуха); • имате нарушение на бъбречната функция (ще трябва да преминете изследване на кръвта и бъбреците по време на леченисто); • приемате ванкомицин под формата на инфузии вместо перорално за лечение на диария, свързана с инфекция с Clostridium difficile; • Някога сте имали тежък кожен обрив или белене на кожата, образуване на мехури и/или рани в устата след прием на ванкомицин. Сьобщавани са сериозни кожни реакции, включително синдром на Стивънс-Джонсън, токсична епидермална некролиза, лекарствена реакция с еозинофилия и системни симптоми (DRESS) и остра генерализирана екзантематозна пустулоза (AGEP) във връзка с лечение с ванкомицин. Спрете да използвате ванкомицин и незабавно потрете медицинска помощ, ако забележите някой от симптомите, описани в точка 4. Говорете с Вашия лекар, с болничния фармацевт или медицинската сестра по време на лечението с Ванкомицин Сандоз, ако: - приемате ванкомицин от дълго време (може да са необходими изследвания на кръвта, черния дроб и бъбреците Ви); - имате кожни реакции по време на лечението; - имате тежка или продължителна диария по време на лечение с ванкомицин или след него. В такъв случай трябва да се консултирате незабавно с Вашия лекар. Това може да е признак за възпаление на червата (псевдомембранозен колит), което може да възникне след лечение с антибиотици. Деца Ванкомицин Сандоз се прилага с особено повишено внимание при недоносени бебета и кормачета, тъй като бъбреците им не са напълно развити и е възможно ванкомицин да се натрупа в кръвта им. При тази взрастова група може да са необходими кръвни изледвания, за да се следи нивото на ванкомицин в кръвта. Едновременното приложение на ванкомицин и анестетични средства е свързано със зачервяване на кожата (еритем) и алергични реакции при деца. Освен това, едновременната употреба с други лекарства, като аминогликозидни антибиотици, нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС, напр. ибупрофен) или амфотерицин Б (за лечение на гъбични инфекции) може да повиши риска от увреждане на бъбреците, поради което може да се необходими по-чести изследвания на кръвта и бъбречната функция. Други лекарства и Ванкомицин Сандоз Моля информирайте Вашия лекар, ако приемате или наскоро сте приемали или е възможно да приємате други лекарства, включително такива, опускани без рецепта, билкови средства или витамини и минерали, тъй като някои от тях биха могли да взаимодействат с ванкомицин. Освен това не приемайте никакви нови лекарства без да се консултирате с Вашия лекар. Следните вещества могат да реагират с ванкомицин, ако ги приемате по едно и също време, като лекарства за лечение на: - инфекцин, причинени от бактерии (стрептомицин, неомицин, гентамицин, канамицин, амикацин, бацитрацин, тобрамицин, полимиксин В, колистин, пиперацилин/тазобактам), - туберкулоза (виомицин), гъбични инфекции (амфотерицин В), - рак (цисплатина), И: лекарства за отпускане на мускулите по време на анестезия, - анестетични средства (ако ще бъдете подложен на обща анестезия). Може да є необходимо Вашия лекар ла проследава кувка Ви и да коритира доровки, ало са КЛАЛИ ВАНА СТЕАТА

ванкомицин се прилага едновременно с други лекарства. Бременност, кърмене и фертилитет Бременност Ако сте бременна, смятате, че може да сте бременна или планирате бременност, посъветвайте се с Вашия лекар преди употребата на това лекарство. Ванкомицин трябва да се прилага по време на бременност само при категорична необходимост. При бременни жени може да са неогходими значител о повишени дози за постигане на терапевтични серумни концентрации. Кормене Кажете на Вашия лекар, ако ктрмите, тъй като Ванкомицин Сандоз преминава в кърмата. Вашият лекар ще реши, дали ванкомицин е категорично необходим или дали трябва да спрете да кърмите. Посъветвайте се с Вашия лекар или фармацевт преди употребата на косто и да е лекарство. Фертилитет Не са провеждани специални проучвания за фертилитет. Шофиране и работа с машини Ванкомицин има незначителен ефект върху способността Ви да шофирате и работите с машини.

Ванкомицин Сандоз ще Ви бъде прилаган от медицинския скип, докато сте в болницата. Вашият лекар ще прецени какво количество лекарство трябва да получавате всеки ден и колко дълго ще продължи лечението. Дозировка Дозата, която ще получавате, ще зависи от взрастта Ви, теглото Ви инфекцията, която имате, това доколко добре функционират бъбреците Ви, способността Ви да чувате някакви други лекарства, които евентуално приемате. Взрастни и деца на и над 12 години Дозировката се изчислява според телесното тегло. Обичайната доза за инфузия е 15-20 mg на килограм. Обикновено дозата се прилага на всеки 8-12 часа. В някои случаи лекарят Ви може да реши да Ви назначи начална доза до 30 mg на килограм телесно тегло. Максималната дневна доза не трябва да превишава 2 g. Употреба при деца Деца на взраст от 1 месец до под 12 години Дозировката се изчислява според телесното тегло. Обичайната доза за инфузия е 10-15 mg на килограм. Обикновено дозата се прилага на всеки 6 часа. Недоносени и родени на термин деца (от 0 до 27 дни) последния менструален цикъл и раждането /гестационна възраст/ плюс времето слет! (следродилна възраст/). При пациенти в старческа взраст, бременни жени и пациенти с увредена бъбречна факи включително на диализа, може да е необходима различна дозировка.

Начин на приложение Интравенозна инфузия означава, че лекарственият продукт преминава от инфузионна бутилка или сак през тръбичка (система) във Ваш кръвоносен съд (венозен път) и от там в тялото. Вашият лекар или медицинска сестра, винаги ще прилагат ванкомицин в кръвообращението и никога в мускул. Ванкомицин Сандоз ще Ви се прилага и бавно въ вената за поне 60 минути. Продължителност на лечението Продължителността на лечението зависи от инфекцията, която имате и може да продължи няколко седмици. Продължителността на лечението може да е различна в зависимост от индивидуалния отговор към лечението при всеки пациент. По време на лечението може да Ви бъдат направени кръвни изследвания и ще бъдете помолени да давате проби от урина, както е възможно и да имате изледвания на слуха, за да се следи за признаци на възможни нежелани реакции. Когато е подходящо, ванкомицин трябва да се прилага в комбинация с други антибактериални средства. Ако сте приели повече от необходимата доза Ванкомицин Сандоз Тъй като това лекарство ще Ви се прилага, докато сте в болница, е малко вероятно да получите повече от необходимата доза ванкомицин. Впреки това уведомете Вашия лекар или медицинска сестра незабавно, ако имате някакви опасения.

Както всички лекарства, това лекарство може да предизвика нежелани реакции, впреки че не всеки ги получава. Спрете да използвате ванкомицин и незабавно потърсете медицинска помощ, ако забележите някой от следните симптоми: • червеникави плоски, подобни на мишена или кръгли петна по торса, често с мехури в центъра, белене на кожата, язви в устата, глото, носа, гениталиите и очите. Тези сериозни кожни обриви могат да бъдат предшествани от висока температура и грипоподобни симптоми (синдром на Стивъно-Джонсън и токсична епидермална некролиза). широкоразпространен обрив, висока телесна температура и увеличени лимфии възли (DRESS синдром или синдром на свръхчувствителност към лекарства). • червен, люспест широкоразпространен обрив с подутини под кожата и мехури, придружен от висока температура в началото на лечението (остра генерализирана екзантематозна пустулоза). Ванкомицин Сандоз може да предизвика алергични реакции, макар че сериозни алергичин реакции (анафилактичен шок) възникват рядко. Незабавно уведомете Вашия лекар, ако имате хриптене, затруднение на дишането, зачервяване на кожата в горната част на тялото, обрив или сърбеж. Чести нежелани реакции (могат да засегнат до 1 на 10 души): понижение на кръвното налягане; • задух, шумно дишане (високочестотен звук в резултат на затруднения въздушен поток в горните дихателни пътища); обрив и възпаление на лигавицата на устата, сърбеж, стрбящ обрив, уртикария; зачервяване на горната част на тялото и на лицето, възпаление на вена; проблеми с бъбреците, които могат да се установят главно по резултатите от крані изследвания. Нечести нежелани реакции (могат да засегнат до 1 на 100 души):

временна или постоянна загуба на слуха. Редки нежелани реакции (могат да засегнат до 1 на 1 000 души): • намаление на белите кръвни клетки, червените кръвни клети и тромбоцити (кръвните клетки, които отговарят за съсирването на кръвта); • увеличение на някои бели кръвни клетки; загуба на равновесие, шум в ушите, замаяност; възпаление на кръвоносните съдове гадене (чувство за отпадналост); • болки в грдите и мускулите на грба • възпаление на бъбреците и бъбречна недостатъчност; • повишена температура, треперене; Много редки нежелани реакции (могат да засегнат до 1 на 10 000 души): внезапно възникване на тежки кожни алергични реакции, придружени с белене, лющене или образуване на мехури по кожата. Това може да е спроводено с висока температура и ставни болки. • сърдечен арест • възпаление на червата, което причинява болка в корема и диария, която може да съдържа кръв С нензвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка): • неразположение (повръщане), диария; • обърканост, отпадналост, липса на енергия, отоци, задържане на течности, намалено отделяне на урина • обрив, придружен с подуване или болка зад ушите, по врата, около слабините, под брадичката и под мишниците (подути лимфни възли), отклонения в резултатите от изследвания на кръвта и черния дроб; • обрив, придружен с мехури и висока температура. Съобщаване на нежелани реакции Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра. Това включва всички възможни неописани в тази листовка нежелани реакции. Можете също да съобщите нежелани реакции директно чрез националата система за съобщаване към Изглнителната агенция по лекарствата, ул. „Дамян Груев" Nº 8, 1303 София, тел.: +35928903417, уебсайт: www.bda.bg. Като съобщавате нежелани реакции, можете да дадете своя принос за получаване на повече информация относно безопасността на това лекарство.

Вашият лекар или медицинска сестра ще осигурят правилного съхранение на Ванкомицин Сандоз. Да се съхранява на място, недостъпно за деца. Не използвайте това лекарство след срока на годност, отбелязан върху етикета на флакона и картонената опаковка след „Годен.до:". Срокът на годност се отнася за последният ден на посочения месец. Да се съхранява под 25°С. Стабилността на приготвения разтвор е отбелязана по-долу в допълнителната информация за медицински специалисти. Не използвайте това лекарство, ако забележите мътнини или промяна на цвета.

Не изхвърляйте никакви лекарства в канализацията или в контейнера за домашни отпадъци. Попитайте Вашия фармацевт как да унищожите ненужните Ви лекарства. Тези мерки ще спомогнат за опазване на околната среда.

Какво съдържа Ванкомицин Сандоз - Активното вещество е ванкомицин хидрохлорид. Всеки флакон Ванкомицин Сандоз съдържа 1000 mg ванкомицн (хидрохлорид), еквивалентни Няма други съставки. Как изглежда Ванкомицин Сандоз и какво съдържа опаковката Ванкомицин Сандоз е бял до почти бял изсушен чрез замразяване прах за разтвор за интравенозна инфузия. Той трябва първо да се разтвори въ вода за инжекции и допълнително да се разреди в подходящ разредител преди употреба. Ванкомицин Сандоз се предлага във флакони от безцветно стъкло, затворени с гумена запушалка и запечатани с алуминиеви и пластмасови отчупващи се капачки. Ванкомицин Сандоз е опакован в картонени кутии. Всяка кутия може да съдържа 1, 5, 10 или 100 флакона. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба. Притежател на разрешението за употреба Sandoz d.d. Verovškova 57, 1000 Ljubljana Словения Производители Salutas Pharma GmbH Otto-von-Guericke-Allee 1, 39179 Barleben Германия Lek Pharmaceuticals d.d. Verovškova 57, 1526 Ljubljana Словения Това лекарство е разрешено за употреба в страните-членки на ЕЕА под следните имена: Белгия: България: Дания: Естония: Финландия: Латвия: Холандия: Полша: Словакия: Словения: Швеция: Vancomycine Sandoz 1000 mg poeder voor oplossing voor infusie Ванкомицин Сандоз 1000 mg прах за инфузионен разтвор Vancomycin „Sandoz" Vancomycin Sandoz 1000 mg Vancomycin Sandoz 1000 mg infusiokuiva-aine, liuosta varten Vancomycin Sandoz 1000 mg pulveris infüziju škiduma pagatavošanai Vancomycine Sandoz 1000 mg, poeder voor oplossing voor infusie Vancomycin Sandoz EDICIN 1 g prášok na infúzny roztok Vankomicin Lek 1 g prašek za raztopino za infundiranje Vancomycin Sandoz pulver till infusionsvätska, lösning Дата на последно преразглеждане на листовката

ММ/ГГГГ Други източници на ниформация Свет/медицинско образование Антибиотиците се използват за лечение на бактериални инфекции. Те са неефективни срещу вирусни инфекции. Ако Вашият лекар Ви е предписал антибиотици, Вие имате нужда от тях само и единствено за настоящото си заболяване. Независимо от антибиотика, някои бактерии могат да отцелеят или да се разрастнат. Това явление се нарича резистентност: лечението с някон антибиотици става неефективно. Неправилната употреба на антибиотиците увеличава резистентността. Вие самите може да допринесете за това бактериите да станат резистентни и така да забавите излекуването си или да намалите антибиотичната ефективност, ако не спазвате: : дозировката, схемата на приложение продължителността на лечение. Следователно, за да съхраните ефикасността на това лекарство: 1. Използвайте антибиотик, само когато Ви е предписан. 2. Спазвайте стриктно предписанието. 3. Не използвайте повторно антибиотик без лекарско предписание, дори ако искате да лекувате подобно заболяване. Посочената по-долу информация е предназначена само за медицински специалисти: Това е извадка от кратката характеристика на продукта, за да се подпомогне приложението на Ванкомицин Сандоз. Когато се определя дали употребата му е подходяща при определен пациент, предписващият го трябва да е запознат с кратката характеристика на продукта. Дозировка и начин на приложение Първоначалната доза трябва да се съобрази с телесното тегло. При следващите дози трябва да се вземат предвид серумните концентрации за достигане на желаната терапевтична концентрация. Бъбречната функция трябва да се стобрази при последващи дози и периоди на приложение. Пациенти на и над 12 годишна взраст: Препоръчителната доза е 15 до 20 mg/kg телесно тегло на всеки 8 до 12 часа (без да се превишават 2 g на доза). При тежко болни пациенти може да се приложи натоварваща доза от 25 до 30 mg/kg телесно тегло, за да се улесни бързо достигане на таргетната серумна концентрация ванкомицин. Деца и юноши на взраст от 1 месец до под 12 години Препоръчителната доза е 10 до 15 mg/kg телесно тегло на всеки 6 часа. Новородени на термин (от раждането до 27-ми ден след раждането) и преждевременно родени (от раждането до очаквания термин плюс 27 дни) За да се установи дозовия режим при новородените е необходимо да се потрси консултация. със специалист неонатолог. Един възможен вариант за дозиране на ванкомицин при новородени е посочен в таблицата по-долу: (виж точка 4.4 от КХ[). ПМВ (седмици) Доза (mg/kg) Интервали на приложеунеи ПМВ: пост-менструална възраст [(времето, което е изминало от първия ден на побледнат редовна менструация и раждането (гестационна взраст) плюс времето, изминало след" раждането (постнатална възраст)]. КЛУБЛКАЪВІ

Продължителност на лечението: Препоръчителната продължителност на лечението е показана на таблицата по-долу. Във всички случаи, продължителността на лечението трябва да бъде съобразена с вида и тежестта на инфекцията и с индивидуалния клиничен отговор. Показание Продължителност на лечението Усложнени инфекции на кожата и меките ткани - Без некроза 7 до 14 дни - С некроза 4 до 6 седмици* Инфеции на костите и ставите 4 до 6 седмици** Пневмония, придобита в обществото 7 до 14 дни Вътреболнична пневмония, включително 7 до 14 дни придобита от климатизацията Инфекциозен ендокардит | 4 до б седмици*** *Продължава докато не е необходим последващ дебридман, до клинично подобрение на пациента и афебрилно състояние на пациента за 48 до 72 часа. ** Да се предвиди по-продължителна перорална супресия при пациенти с инфекция на протезираната става ***Продължителността и необходимостта от комбинирана терапия зависи от вида на клапата и от организма Специални популация Старческа възраст Може да е необходима по-ниска поддържаща доза поради взрастово обусловено отслабване на бъбречната функция. Пациенти със затлъстяване При тези пациенти началната доза следва да бъде адаптирана индивидуално според телесното тегло, както при пациенти без затлъстяване. Чернодробно увреждане При пациенти с чернодробна недостатъчност не е необходимо адаптиране на дозата. Нарушена бобречна функция При взрастни и педиатрични пациенти с бъбречно нарушение, трябва да се обмисли по-скоро прилагане на првоначална доза, последвана от доза в зависимост от серумната концентрация, отколкото прилагане на предварителен грефик, особено при пациенти с тежко ббречно нарушение или такива, които са подложени на бъбрек-заместителна терапия (диализа), поради множеството променливи фактори, които могат да се отразят на нивата на ванкомицин в тях. При пациенти с лека до умерена бъбречна недостатъчност, началната доза не трябва да се редуцира. При пациенти с тежка бъбречна недостатъчност за предпочитане е да ce удължи периода между приложенията, отколкото да се прилагат по-ниски дневни дози. Трябва да се обърне внимание на едновременното приложение на лекарствени продукти, които могат да намалят клирънса на ванкомицин и/или да потенциират нежелани ефекти (виж точка 4.4 от КХП). Ванкомицин се диализира слабо при обичайна хемодиализа. Употребата на полисулфонови мембрани (high flux диализа) и продължителната бъбрек-заместителна терапия (CRRT) повишават клирънса на ванкомицин и най-общо изискват заместваща доза (най-често след хемодиализата в случай на обичайна хемодиализа). Возрастни Hate глумерулна филтрация, установена чрез следната формула Мъже: [Тегло (kg) х 140 - взраст (години)]/ 72 х серумен креатинин (mg/dl)

Жени: 0,85 х стойността, калкулирана чрез формулата по-горе Обичайната начална доза при възрастни пациенти е 15 до 20 mg/kg, които могат да бъдат прилагани на всеки 24 часа при пациенти с креатининов клиръно между 20 до 49 ml/min. При пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс под 20 ml/min) или такива на бъбрек-заместителна терапия, подходящата честота и големина на последващите дози широко зависи от модалността на бъбрек-заместителната терапия и трябва да се базират на серумните нива на ванкомицин и на остатъчната бъбречна функция (виж точка 4.4 от КХП). В зависимост от клиничната ситуация, трябва да се обмисли задържане на последващата доза, докато се изчкват резултатите за срумните нива на ванкомицин. При пациенти в тежко състояние с бъбречна недостатъчност, првоначалната натоварваща доза (25 до 30 mg/kg) не трябва да бъде понижавана. Педиатрична популация Изчисляването на дозата при педиатрични пациенти на взраст 1 година и повече може да се прави въз основа на скоростта на глумерулна филтрация (eGFR), изчислена по формулата на Шварц: eGFR (ml/min/1.73m? ) = (височина ст х 0.413)/серумен креатинин (mg/dl) eGFR (ml/min/1.73m') = (височина ст х 36.2/серумен креатинин (umol/l) При новородени и деца под 1 година е необходима консултация със специалист, тъй като формулата на Шварц не е приложима за тях. Ориентировъчни препоръки за дозите в педиатричната популация са дадени в таблицата по- долу, като са следвани същите принципи както при взрастните пациенти. GFR (ml/min/1.73 m') (TV доза Честота 15 mg/kg На 12 часа 15 mg/kg На 24 часа Повторна доза, въз основа Обичайна хемодиализа на нивата* Перитонеална диализа Продължителна бъбрек-заместителна 15 mg/kg Повторна доза, въз основа _ терапия | на нивата * *Подходящ интервал на дозиране и размер на последващите дози зависи в голяма степен от модалността на бъбрек-заместващата терапия и трябва да се базира върху серумните нива на ванкомицин, достигнати преди дозирансто и върху остатъ чната бъбречна функция. В зависимост от клиничната ситуация, трябва да се обърне внимание последващата доза да бъде задържана, докато не се получат резултатите за серумните нива на ванкомицин. Приготвяне на инфузионния разтвор Разтворете 1000 mg ванкомицин в 20 ml стерилна вода за инжекции. Един l от приготвеният разтвор съдържа 50 mg ванкомицин. Разтворът приготвен в асептични условия по този начин може да се съхранява 24 часа на 25°C или 96 часа в хладилник при температура между 2°С и 8°С. След приготвяне този разтвор трябва да се разреди допълнително. Подходящите разредители за допълнително разреждане са: -5% глюкоза за инжекции или -0,9% натриев хлорид за инжекции или -5% глюкоза за инжекции с 0,9% натриев хлорид за инжекции.

Интермитентна инфузия: Приготвеният разтвор, съдържащ 1000 mg ванкомицин (50 mg/ml), трябва да се разреди допълнително с поне 200 ml разредител (до 5 mg/ml). Концентрацията на ванкомицин в инфузионния разтвор не трябва да превишава 5 mg/ml. Стабилност на разредените разтвори Приготвеният разтвор ванкомицин (50 mg/ml), разреден допънително с 5% глюкоза или 0,9% натриев хлорид (5 mg/ml), може да се съхранява в хладилник 48 часа или при 25°С за 24 часа без значителна загуба на ефекта. Разтворите, разредени с комбинация от 5% глюкоза+ 0,9% натриев хлорид може да се съхраняват в хладилник (2°C - 8°C) за 48 часа или при 25°С за 24 часа. От микробиологична гледна точка лекарственият продукт трябва да се използва незабавно. Ако не се използва веднага, срокът за съхранение и условията преди употреба са отговорност на потребителя и при нормални обстоятелства не трябва да са повече от 24 ч при 2°С - 8°С, освен ако разреждането/реконституирането са извршени в контролирани и валидирани асептични условия. Въен вид на приготвения разтвор След приготвяне разтворът е бистър и безветен до жълтеникаво-кафеникав без видими частици. Въшен вид на разредения разтвор След разреждане разтворът е бистър и безветен без видими частици. Преди приложение приготвените и разредени разтвори трябва да се проверяват визуално за наличие на частици и промяна в цвета. Трябва да се използва само бистрият и безветен разтвор без никакви частици. Проследяване на серумните концентрации Серумните концентрации на ванкомицин трябва да бъдат мониторирани на втория ден от лечението, непосредствено преди следващата доза и един час след инфузията. Терапевтичните кръвни нива на ванкомицин трябва да са между 30 и 40 mg/l (максимум 50 mg/1) един час след края на инфузията, минимална стойност (малко преди следващото приложение) между 5 и 10 mg/l. Концентрациите трябва да се мониторират два или три пъти седмично. Несъвместимости Разтворът на ванкомицин има ниска стойност на рН. Това може да доведе до химична и физична нестабилност, ако се смесят с други вещества. Ванкомицин разтвор не трябва да се смесва с други разтвори с изключение на тези, чиято съвместимост на тези, чиято съвместимост е надеждно верифицирана. Комбинирана терапия В случай на комбинирана терапия на ванкомицин с други антибиотици/химиотерапветици лекарствата трябва да се прилагат отделно. Доказано е, че смесите на разтвори на ванкомицин и бета-лактамни антибиотици са физически нествместими. Вероятността за преципитати нараства при по-високи концентрации на ванкомицин. Препоръчва се достатъчно промиване на интравенозните системи между, ванкомицин до 5 mg/mL или по-ниска концентрация. флаконте са само за едократна употреби. Неизнизвание лекарстани продукти продик. въКА

изхвърлят. Неизползваният продукт или отпадъчните материали от него трябва да се изхвърлят в сьответствие с местните изисквания. ЛЕКАРСТВАТА