Селемицин (Selemycin) 100 mg/2 ml разтвор за инжекции/инфузии · Ampoule, colourless glass class I x 10

разтвор за инжекции/инфузии · 100 mg/2 ml · Ampoule, colourless glass class I x 10 · Medochemie Ltd.

Активно вещество: Amikacin . Отворете веществото за други форми и търговски имена; това не е препоръка за замяна.

Тази страница е за Селемицин (Selemycin) 100 mg/2 ml разтвор за инжекции/инфузии, опаковка Ampoule, colourless glass class I x 10. Проверете дали съвпада с продукта върху вашата опаковка.

Други форми и концентрации от същата марка

Вариантите имат отделни листовки. Списъкът не е препоръка за замяна.

Официални документи и пълна информация

Проверете името, концентрацията и формата. Един PDF може да съдържа няколко варианта; прочетете целия раздел за своя продукт.

Това са връзки към източниците, а не индивидуална препоръка за лечение. Ако PDF четецът не отвори посочената страница, намерете номера ѝ в документа.

ATC наименования: WHO Collaborating Centre for Drug Statistics Methodology · ATC/DDD Index .

Текст на листовката

Текстът е извлечен автоматично от документа и може да съдържа грешки в букви, числа или мерни единици. За дозировка, противопоказания и други медицински указания проверете оригиналната листовка и се консултирайте с лекар или фармацевт.

Източник: Оригинален PDF · ИАЛ

§1 Какво представлява лекарството и за какво се използва

Селемицин съдържа амикацин като активно вещество. Амикацин е антибиотик и принадлежи към група лекарства, наречени аминогликозиди. Селемицин се използва за лечение на сериозни инфекции, причинени от определени бактерии.

§2 Какво трябва да знаете, преди да приемете лекарството

Текстът на този раздел е временно скрит заради съмнение за грешка при автоматичното разчитане. Това не означава, че няма указания или предупреждения. Прочетете §2 в официалния PDF · ИАЛ

§3 Как да приемате лекарството

Текстът на този раздел е временно скрит заради съмнение за грешка при автоматичното разчитане. Това не означава, че няма указания или предупреждения. Прочетете §3 в официалния PDF · ИАЛ

§4 Възможни нежелани реакции

Както всички лекарства, това лекарство може да предизвика нежелани реакции, въпреки че не всеки ги получава. Ако забележите някое от следните, спрете приема на Селемицин и незабавно се свържете с Вашия лекар: подуване на лицето, устните или езика; кожен обрив; затруднено дишане. Това могат да бъдат признаци на алергична реакция. Пациенти, лекувани с амикацин са съобщили следните нежелани реакции: Нечести (могат да засегнат до 1 на 100 души) гадене или повръщане кожен обрив инфекции с резистентни бактерии или гъби. Редки (могат да засегнат до 1 на 1000 души) промяна в броя на белите кръвни клетки, която може да бъде установена чрез изследвания на кръвта понижени нива на магнезий в кръвта главоболие тремор трептене на мускулите боцкане и мравучкане изтръпване слепота или други проблеми със зрението ниско кръвно налягане шум в ушите загуба на слух болки в ставите сърбеж и копривна треска проблеми с бъбреците, включително понижено количество на повишени нива на азот в урината

треска замаяност анемия (понижени нива на червените кръвни клетки, което може да направи кожата бледа и да предизвика слабост или задух). С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка) скованост на мускулите хрипове, затруднено дишане преходно спиране на дишането глухота. В редки случаи може да се наложи инжектирането на амикацин в очната ябълка, което може да доведе до нарушения в зрението. Съобщаване на нежелани реакции Ако получите нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар или фармацевт. Това включва всички взможни неописани в тази листовка нежелани реакции. Можете също да съобщавате нежелани реакции директно чрез националната система за съобщаване: Изпълнителна агенция по лекарствата ул. „Дамян Груев" Nº 8 1303 София уебсайт: www.bda.bg Като съобщавате нежелани реакции можете да дадете своя принос за получаване на повече информация относно безопасността на това лекарство.

§5 Как да съхранявате лекарството

Да се съхранява на място, недостъпно за деца. Да се съхранява при температура под 25° С в оригиналната опаковка. Да не се замразява или съхранява в хладилник. Не използвайте това лекарство след срока на годност, отбелязан върху картонената кутия след „Годен до:". Срокът на годност отговаря на последния ден на посочения месец. Не изхвърляйте лекарствата в канализацията или в контейнера за домашни отпадъци. Попитайте Вашия фармацевт как да изхвърляте лекарствата, които вече не използвате. Тези мерки ще спомогнат за опазване на околната среда.

§6 Съдържание на опаковката и допълнителна информация

Какво съдържа Селемнцин Активното вещество е амикацин (amikacin). Всяка ампула Селемицин 100 mg/2 ml инжекционен/инфузионен разтвор съдържа 100 mg амикацин като амикацин сулфат. Всяка ампула Селемицин 250 mg/2 ml инжекционен/инфузионен разтвор съдьожа амикацин като амикацин сулфат. амикацин като амикацин сулфат.

- Другите съставки са: натриев цитрат дихидрат, натриев метабисулфит, концентрирана сярна киселина, вода за инжекции. Как изглежда Селемицин и какво съдържа опаковката Селемицин е бистър безцветен до бледо жълт разтвор. Ампули от тип I безцветно стъкло с номинален капацитет от 2 ml конто са поставени в PVC вложки, запечатани с РЕ фолио (peel-off foil) по 10 или 100 ампули и опаковани в картонени кутии. Не всички видове опаковки могат да бъдат пуснати в продажба. Притежател на разрешението за употреба и производител Притежател на разрешението за употреба Medochemie Ltd., 1-10 Constantinoupoleos str., 3011 Limassol, Кипър Производител Medochemie Ltd. - Ampoule Injectable Facility, 48 lapetou Street, Agios Athanassios Industrial Estate, Agios Athanassios, Limassol, Кипър Дата на последно преразглеждане на листовката: 03/2023 Посочената по-долу информация е предназначена само за медицински специалисти: По-долу е посочено резюме на дозирането и начина на приложение на Селемицин. За пълната информация относно предписването трябва да се има предвид Кратката характеристика на продукта (КХП). Дозировка и начин на приложение Неусложнени инфекции, причинени от чувствителни микроорганизми, трябва да се повлият от терапията в рамките на 24 до 48 часа при препоръчаните нива на дозиране. Ако не се наблюдава клиничен отговор в рамките на три до пет дни, трябва да се обмисли алтернативна терапия. Интрамускулно и интравенозно приложение При повечето инфекции се предпочита интрамускулният път на въвеждане, но при животозастрашаващи инфекции или при пациенти, при които интрамускулното въвеждане не е подходящо, може да се използва интравенозен път на въвеждане чрез болус (2 до 3 минути) или инфузия (0,25 % над 30 минути). Възрастни и деца над 12 години: Препоръчителната доза за интрамускулно или интравенозно приложение при взрастни и юноши с нормална бъбречна функция (креатининов клирънс ≥50 ml/min) e 15 mg/kg дневно, която може да се приложи като еднократна дневна доза или като две равни дози по 7,5 mg/kg на всеки 12 часа. Общата дневна доза не трябва да превишав ендокардит и при пациенти с фебрилна неутропения дозирането трябве дания во БЕрн дневно, тъй като няма достатъно данни в подкрепа на дозирансто еднокрао луазна,

Деца на взраст от 4 седмици до 12 години: Препоръчителната доза за интрамускулно или интравенозно приложение (бавна интравенозна инфузия) при деца с нормална бъбречна функция е 15-20 mg/kg дневно, която може да се приложи като еднократна дневна доза 15-20 mg/kg или като две равни Дози по 1,5 mg/kg на всеки 12 часа. При ендокардит и при пациенти с фебрилна неутропения дозирането трябва да е два пъти дневно, тъй като няма достатъчно данни в подкрепа на дозирането еднократно дневно. Новородени: Начална натоварваща доза 10 mg/kg, последвана от 7,5 mg/kg на всеки 12 часа (вижте Преждевременно родени деца: Препоръчителната доза при преждевременно родени деца е 7,5 mg/kg на всеки 12 часа (вижте точки 4.4 и 5.2). Аминогликозидите трябва да се използват с внимание при преждевременно родени деца и новородени, защото за тези пациенти е характерна бъбречна незрялост, която води до удължаване на плазмения полуживот на тези лекарства. Специрични препоръки относно интравенозно приложение Разтворът за интравенозно приложение се приготвя като се добавя желаната доза към 100 ml или 200 ml стерилен разтвор като обикновен физиологичен разтвор или 5% декстроза във вода, или всеки друг съвместим разтвор. При педиатрични пациенти количеството на разтвора ще зависи от количеството аммикацин, което се толерира от пациента. Разтворът трябва да се влива в продължение на над 30 до 60 минути. Новородените трябва да получават инфузия за 1 до 2 часа. Животозастрашаващи инфекции и/или такива, причинени от Pseudomonas Дозата при възрастни може да се увеличи до 500 mg на всеки 8 часа, но не трябва да надвишава 1,5 g/дневно или да бъде прилагана за по-дълъ период от 10 дни. Общата максимална доза не трябва да надвишава 15 g. Инфекции на уринарния тракт (различни от тези, причинени от Pseudomonas): 7,5 mg/kg дневно, разделени на две равни дози (еквивалентни на 250 mg два пъти дневно при взрастни). Съвместно може да се приеме конкурентно алкилизиращ урината агент, тъй като това засилва активността на амикацин. Увредена бъбречна функция При пациенти с увредена бъбречна функция следва да се намали дневната доза и/или да се увеличи интервалът на дозиране, за да се избегне кумулиране на лекарството. Критичната серумна концентрация на креатинин е 1,5 mg/100 ml. Предложен метод за установяване на дозата при пациенти с известна или подозирана понижена бъбречна функция е да се умножи серумния креатининов клирънс (в mg/100 ml) по 9 и полученият резултат да се използва за интервал в часове между дозите. Тъй като бъбречната функция може да варира значително по време на терапията, серумният креатинин трябва да се изследва често и да се коригира дозовия режим бъдат замръзени или да бъдат обработени с бета лактамаза,

продължаващото инактивиране на аминогликозида, което води до неточно рачитане на резултатите. Интраперитонеално приложение След дрениране на установен перитонит или след заразяване на перитонеума поради излив на фекалии по време на операция амикацин може да се използва в концентрация 0,25% (2,5 mg/ml) като иригант след излизане от анестезията. Ако въвеждането ще се прави при взрастни, единична доза от 500 mg се разрежда с 20 ml стерилна дестилирана вода и мож да се вкара през полиетиленовия катетър, зашит в раната при затварянето. Ако е възможно въвеждането трябва да се отложи докато пациентът изцяло се възстанови от действието на анестезията и на миорелаксантите. Други пътища на въвеждане Амикацин в концентрации 0,25% (2,5 mg/ml) може да се прилага успешно като промиващ разтвор на абсцесни кухини, плевралната кухина, перитонеума и мозъчните вентрикули.

Раздели §2, §3 са скрити — автоматичното разчитане на сканирания документ не мина проверката за грешки в числа, мерни единици и думи. Официалният текст е в оригиналния PDF · ИАЛ .

Важно: Информацията е справочна и не замества консултация с лекар или фармацевт. Консултацията е задължителна, преди да започнете или промените лечение.

За съобщаване на нежелана лекарствена реакция, използвайте формуляра на ИАЛ.

Регистър, състав и технически характеристики

Основни характеристики

Активно вещество Amikacin
Лекарствена форма разтвор за инжекции/инфузии
Концентрация 100 mg/2 ml
Опаковка Ampoule, colourless glass class I x 10
Режим на отпускане Само с лекарско предписание (Rx)
Притежател на разрешението Medochemie Ltd.
Регистрационен № (ИАЛ) 20130379
ATC код J01GB06 — amikacin
Преразглеждане на листовката (посочено в текста) март 2023 г.
Проверка на регистъра на ИАЛ 10.11.2026 г.