Gramposimide

Грампозимид съдържа активното вещество линезолид. - Линезолид е антибиотик от групата на оксазолидиноните, които деистват чрез спиране на растежа на определени бактерии (микроби), причиняващи инфекции. Използва се за лечение на пневмония и някои инфекции на кожата и под кожата. Вашият лекар трябва да реши дали линезолид е подходящ за лечение на Вашата инфекция.

Не използвайте Грампозимид ако сте алергични (свръхчувствителни) към линезолид или към някоя от останалите съставки на това лекарство (изброени в точка 6); ако приемате или през последните 2 седмици сте приемали лекарства, известни като моноаминооксидазни инхибитори (МАО-инхибитори, например фенелзин, изокарбоксазид, селегилин, моклобемид). Те може да се използват за лечение на депресия или болестта на Паркинсон; ако кърмите, тъй като лекарството преминава в кърмата и може да новлияё на бебето. Лянезолид може да не е подходя за Вас, ака оптоворите сла" прао и неане попроси. В тактв случай говорете с Вашия лекар, тъй като той/тя трябре да състояние и да мери кръвното Ви налягане преди и по време на лечението не на реши, че за Вас е по-подходящо друго лечение. Имате ли високо кръвно налягане независимо дали приемате лекарства за това? • Поставяна ли Ви е диагноза за хиперфункция на щитовидната жлеза? Имате ли тумор на надбъбречните жлези (феохромоцитом) или карциноиден синдром (предизвикан от тумори на хормоналната система съ симптоми на диария, зачервяване на кожата, хрипове)?

- Страдате ли от маниакална депресия, шизоафективно разстройство, психични състояния на объркване или други психични проблеми? - Приемате ли някое от следните лекарства? деконгестанти (средства за отбъбване на лигавицата) за облекчаване на симптомите на грип или настинка, съдържащи псевдоефедрин или фенилпропаноламин; - лекарства за лечение на астма като салбутамол, тербуталин, фенотерол; антидепресанти, известни като трициклични или SSRIs (инхибитори на обратния захват на серототина) като амитриптилин, ципрамил, кломипрамин, дозулепин, доксепин, флуоксетин, флувоксамин, имипрамин, лофепрамид, пароксетин, сертралин; лекарства, използвани за лечение на мигрена като суматриптан и залмитриптан; лекарства за лечение на внезапни тежки алергични реакции като адреналин (епинефрин); лекарства, които повишават кръвното налягане, като норадреналин (норепинефрин), допамин и добутамин; лекарства, използвани за лечение на умерена до силна болка, като петидин; лекарства, използвани за лечение на тревожни разстройства, като бизпирон; - антибиотик, наречен рифампицин. Предупреждения и предпазни мерки Говорете с Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра, преди да използвате Грампозимид, ако Вие: - лесно посинявате или получавате кървене; - страдате от анемия; - лесно развивате инфекции; - някога сте получавали гърчове; - имате чернодробни или бъбречни проблеми, особено ако сте на диализа; - имате диария. Говорете с Вашия лекар незабавно, ако по време на лечението получите: - проблеми със зрението като замъглено зрение, промени във възприемането на цветовете, затруднено виждане на детайли или ограничаване на зрителното поле; - може да получите диария, докато приемате или след като сте приемали антибиотици, включителни линезоид. Ако дарията стане тежка или персистираща, или ако забележите, че в изпражненията Ви има кръв или слуз, трябва да спрете приема на линезолид незабавно и да се консултирате с Вашия лекар. При такива обстоятелства не трябва да приемате лекарства за потискане или забавяне на изхождането; - повтарящи се гадене или повръщане, болки в корема или учестено дишане. Деда и юноши Линезолид обикновено не се използва за лечение на деца и юноши (под 18 години). Други лекарства и Грампозимид възможно да използвате други лекарства. Понякога съществува риск линезолид да взаимодейства с определени лекарств нежелани реакции като промени в кръвното налягане, телесната температура и янат следните лекарства, тъй като Грампозимид не трябва да се използва, ако вече приемате или сте приемали тези лекарства наскоро (вж, също точка 2 по-горе „Не използвайте Грампозимид").

- инхибитори на моноаминооксидазата (МАО-инхибитори, например фенелзин, изокарбоксазид, селегилин, моклобемид). Те се използват за лечение на депресия или болестта на Паркинсон. Също така информирайте Вашия лекар, ако приемате следните лекарства. Вашият лекар може да реши да Ви даде Грампозимид, но ще трябва да проверява общото Ви състояние и кръвно налягане преди и по време на лечението. В други случаи Вашият лекар може да реши, че за Вас е по-подходящо друго лечение. - Деконгестанти за лечение на настинка и грип, съдържащи псевдоефедрин или фенилпропаноламин; - Някои лекарства, използвани за лечение на астма, като салбутамол, тербуталин, фенотерол; - Някои антидепресанти, наречени трициклични или SSRIs (инхибитори на обратния захват захващане на серотонина). Съествуват много такива, като амитриптилин, ипрамил, кломипрамин, дозулепин, доксепин, флуоксетин, флувоксамин, имипрамин, лофепрамин, пароксетин, сертралин; Лекарства, използвани за мигрена, като суматриптан и золмитриптан; - Лекарства за лечение на внезапни тежки алергични реакции като адреналин (епинефрин); - Лекарства, които повишават кръвното налягане, като норадреналин (норепинефрин), допамин и добутамин; - Лекарства за повлияване на умерена до силна болка като петидини; - Лекарства за лечение на тревожни разстройства като бузпирон; - Лекарства, които спират съсирването на кръвта, като варфарин. Грампозимид с храна и напитки - Може да приемате Грампозимид преди, по време на или след хранене. - Избягвайте консумацията на големи количества зрели сирена, дрождеви екстракти или соеви екстракти (напр. соев сос) и на алкохол, особено наливна бира и вино. Това е така, защото това лекарство може да взаимодейства с вещество, наречено тирамин, което естествено се съдържа в някои храни и може да предизвика повишаване на кръвното Ви налягане. - Ако получите пулсиращо главоболие след консумацията храни или напитки, незабавно се свържете с Вашия лекар или фармацевт. Бременност и кърмене Ефектът на линезолид при бременни жени не е известен. Затова не трябва да се приема по време на бременност, освен ако не е препоръчан от Вашия лекар. Ако сте бременна, предполагате, че сте бременна или планирате да забременеете, постветвайте се с Вашия лекар или фармацевт преди употребата на това лекарство. Не трябва да кърмите докато приемате линезолид, тъй като той преминава в кърмата и може да повлияе на бебето. Шофиране и работа с машини Линезолид може да предизвика замайване или проблеми със зрението. Ако това се случи, не шофирайте и не работете с машини. Запомнете, че ако не се чувствате добре, това може да окаже влияние върху Вашата способност за шофиране или работа с машини Грампозимид съдържа глюкоза и натрий Глюкоза Всеки милилитър от линезолид разтвор съдържа 48 mg глюкоза (14,4 дулю» инфузионен сак). Информирайте Вашия лекар или медицинска сестра, ако сте диабетик. Натрий Всеки милилитър от линезолид разтвора съдържа 0,38 mg натрий (114 mg натрий в един инфузионен сак).

диета. Информирайте Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра, ако сте на нисконатриева

Винаги използвайте това лекарство, точно както Ви е казал Вашият лекар или фармацевт. Ако не сте сигурни в нещо, попитайте Вашия лекар или фармацевт. Това лекарство ще Ви бъде прилагано с помошта на система (инфузия във вената) от лекар или медицински специалист. Обичайната доза завъзрастни (18 и повече години) e 300 ml (600 mg линезолид) два пъти дневно, които се прилагат директно в кръвта (интравенозно) с помощта на система в продължение на 30 до 120 минути. Ако сте на бъбречна диализа, трябва да приемате линезолид след диализата. Един курс на лечение обикновено продължава от 10 до 14 дни, но може да продължи и до 28 дни. Безопасността и ефикасността на това лекарство не е установена за периоди на лечение по- дълго от 28 дни. Вашият лекар ще вземе решение колко да продължи Вашего лечение. Докато приемате линезолид, Вашият лекар ще извршва редовни изследвания на кръвта, за да следи броя на кръвните клетки. Вашият лекар трябва да следи зрението Ви, ако приемате линезолид по-дълго от 28 дни. Употреба при деца и юноши Линезолид обикновено не се използва за лечение на деца и юноши (под 18 години). Ако сте използвали повече от необходимата доза Грампозимид Ако сте притеснени, че може да сте получили повече от необходимата доза линезолид, незабавно информирайте Вашия лекар или фармацевт. Ако сте пропуснали да използвате Грампозимид Тъй като това лекарство ще Ви бъде прилагано под стриктен контрол, є много малко вероятно да пропуснете доза. Ако смятате, че сте пропуснали доза от лечението, незабавно информирайте Вашия лекар или фармацевт. 4. Възможни нежеланн реакции Както всички лекарства, това лекарство може да предизвика нежелани реакции, въпреки че не всеки ги получава. Веднага кажете на Вашня лекар, медицниска сестра или фармацевт, ако забележите някоя от следните нежелани реакции, докато сте на лечение с линезолид: • кожни реакции като зачервена възпалена кожа и лющене (дерматит), обрив, сърбеж или подуване, особено около лицето и шията. Това може да е признак на апориячна реакция и може да се наложи да спрете приема на линезолид; - проблеми със зрението като замъглено зрение, промени във възиуиема затруднено виждане на детайли или ограничаване на зрителното полем - тежка диария, съдържаща кръв и/или слуз (свързан с антибиотици код очитёлно животозастрашаващи усложнения; • рецидивиращо гадене или повръщане, коремни болки или учестенд ина 121 0 - припадъци или гърчове също са били съобщавани при лечение с линеолид. Информирайте Вашия лекар, ако получите чувство на взбуда, обърканост, делириум, ригидност, тремор, загуба на координация и грчове, докато приемате антидепресанти известни като SSRIs (вж. точка 2).

Изгръпване, мравучкане или замглено зрение се съобщават при пациенти, приемали линезолид по-дълго от 28 дни. Ако получите нарушения на зрението, трябва да се консултирате с Вашия лекар възможно най-скоро. Други нежелани лекарствени реакции: Чести нежелани реакции (засягат до 1 на 10 души) Гъбични инфекции, особено във влагалището или „млечница" в устата • Главоболие • Метален вкус в устата • Диария, гадене или повръщане • Промени в някои изследвания на кръвта, включително тези, конто измерват функцията на бъбреците или черния дроб или нивата на кръвната захар • Необяснимо кървене или посиняване, които може да се дължат на промени в броя на на някои кръвни клетки, от които зависи кръвосъсирването или се стига до анемия Нечести нежелани реакции (засягат до 1 на 100 души) Възпаление на влагалището или външните полови органи при жените • Промени в броя на някои видове кръвни клетки, които може да намалят способността на Вашия организъм да се бори с инфекции • Затруднено заспиване • Замайване, усещане за мравучкане или изтръпване • Замълено зрение • Шум в ушите (тинитус) • Повишено кръвно налягане, възпаление на вените • Нарушено храносмилане, болки в стомаха, запек • Суха или възпалена уста, оток, възпаление или промяна на цвета на езика • Кожен обрив • Болка на и около мястото на вливане (поставяне на системата) • Възпаление на вените (включително мястото на поставяне на системата) • Необходимост от по-често уриниране • Повишена температура или втрисане, болки • Чувство на умора или жажда • Възпаление на панкреаса • Повишено изпотяване • Промени в съдържанието на белтък, соли или ензими в кръвта, които показват функцията на черния дроб или бъбреците • Намален брой кръвни клетки, които отговарят за борбата с инфекциите. Редки нежелани реакция (засягат до 1 на 1000 души) Промяна в сърдечната дейност (напр. учестен пулс) • Преходни исхемични атаки (временно нарушение на кръвоснабдяването на мозъка, причиняващи краткотрайни симптоми като загуба на зрение, слабост в краката или ръцете, заваляне на речта и загуба на съзнание) • Бъбречна недостатъчност. С неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка) Серотонинов синдром (симптомите включват ускорена сърдечна дейност, объркване, много силно изпотяване, халюцинации, неволеви движения, студени тръпки и потреперване) • Лактатна ацидоза (симптомите включват повтарящо се гадене и повръщане, коремна болка, учестено дишане) • Тежки кожни нарушения • Гърчове • Промяна в повърхностното оцветяване на зъбите, което може да бъде отстранено с професионално почистване (ръчно почистване на зъбния камък) • Алопеция (косопад) • Хипонатриемия (ниски нива на натрий в кръвта) • Промени във възприемането на цветовете, затруднено виждане на детайли или ограничаване на зрителного поле. Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, товорете с Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра. Това включва и нежелани лекарствени реакции, неописани в-зази листовка. Съобщаване на нежелани реакции медицинска сестра. Това включва всички възможни неописани в тази листовка реакции. Можете също да съобщите нежелани реакции директно чрез национа съобщаване: Изпълнителна агенция по лекарствата ул. «Дамян Груев» Nº 8 1303 София уебсайт: www.bda.bg

Като съобщавате нежелани реакции, може да дадете своя принос за получаване на повече информация относно безопасността на това лекарство.

Тъй като това лекарство ще Ви бъде прилагано под стриктен лекарски контрол, болничният персонал ще следва следните свети: Да се съхранява на място, недостъпно за деца. Не използвайте това лекарство след срока на годност, отбелязан вържу сака след „Годен до". Първите две цифри сочат месеца, а последните четири - годината. Срокът на годност отговаря на последния ден от посочения месец. Използвайте лекарството възможно най-скоро след отваряне на опаковката. Не използвайте това лекарство, ако забележите, че разтворът не е бистър и съдържа частици. Съхранявайте лекарството правилно в неговата кутия и обвивка, за да се предпази от светлина. Не изхвърляйте лекарствата в канализацията или в контейнера за домашни отпадъци. Попитайте Вашия фармацевт как да изхвърляте лекарствата, които вече не използвате. Тези мерки ще спомогнат за опазване на околната среда. Съдържание на опаковката и допълнителна информация Какво съдържа Г рампозимид Активното вещество е линезолид. Всеки милилитър от разтвора съдържа 2 mg линезолид (linezolid). Другите съставки са глюкоза монохидрад (вид захар), натриев цитрат (Е331), безводна лимонена киселина (Е330), солна киселина (E507; като 10% разтвор) за регулиране на рН или натриев хидрохлорид (E524; като 10% разтвор) за регулиране на рН и вода за инжекции. Как изглежда Грампозимид и какво съдържа опаковката Грампозимид представлява бистър, безцветен до бледо жълт разтвор в єдинични инфузионни сакове, съдържащи 300ml (600mg линезолид) от разтвора. Не всички видове опаковки може да бъдат пуснати в продажба. Притежател на разрешението за употреба и производител Synthon BV Microweg 22 6545CM Nijmegen Нидерландия Производители Synthon BV Microweg 22, 6545 CM Nijmegen, Нидерландия

Synthon Hispania SL C/ Castelló no1, Pol. Las Salinas, Sant Boi de Llobregat, 08830 Barcelona, Испания Този лекарствен продукт е разрешен за употреба в държавите-членки на ЕИЗ под следните наименования: Белгия Gramposimide 2 mg/ml oplossing voor infusie/Solution pour perfusion/Infusionslösung Грампозимид 2 mg/ml инфузионен разтвор Чехска Република Gramposimide 2 mg/ml injekční roztok Gramposimide 2 mg/ml ZILOXON 2 mg/ml Нидерландия Румъния Gramposimide 2 mg/ml, oplossing voor infusie Linezolid Adamed Gramposimide 2 mg/ml soluție perfuzabilă Дата на последно преразглеждане на листовката Февруари 2015

Ръководство за болничния персонал Грампозимид 2mg/ml инфузионен разтвор Grampozimide 2mg/ml solution for infusion Линезолид/Linezolid ЗАБЕЛЕЖКА: Преди да предпишете лекарството, направете справка с Кратката характеристика на продукта. Линезолид не е активен срещу инфекции, причинени от Грам-отрицателни патогени. Едковременно трябва да се започне специфична терапия срешу Грам-отрицателни организми, ако е доказано или се предполага наличието на Грам-отрицателен патоген. Описание Прозрачен безцветен или жълтеникав полипропиленов инфузионен сак с един или два входа във външна опаковка от прозрачно фолио. Сакт съдържа 300ml разтвор и е пакетиран в кутия сяка кутия съдържа 1, 2, 5, 10, 20 или 25 инфузионни сака. Допълнително се предлага: болнични опаковки от 3, 5, 6, 10 или 20 кутии, съдържащи по 1 или 2 инфузионни сака. Грампозимид 2mg/ml инфузионен разтвор съдържа линезолид 2mg/ml в изотоничен, бистър, безветен до жлт разтвор. Другите съставки са: глюкоза монохидрад, натриев цитрат (E331) безводна лимонена киселина (Е330), солна киселина (E507; като 10% разтвор) за регулиране на рН или натриев хидрохлорид (Е524; като 10% разтвор) за регулиране на рН, вода за инжекции. Дозировка и начин на приложение Лечението с линезолид трябва да се провежда само в болнична обстановка и след консултация съ сьответния специалист като микробиолог или специалист по инфекциозни болести. Пациенти, които са започнали лечение с парентералната форма, може да преминат на произволна перорална форма, когато е клинично показано. При такива случаи не се налага промяна на дозата, тъй като линезолид има перорална бионаличност приблизително 100%. Инфузионният разтвор грябва да се въвежда в продължение на 30 до 120 минути. Препоръчваната доза линезолид трябва да се прилага венозно или перорално два пъти дневно. Препоръчвана доза и продължителност на лечението при възрастни: Продължителността на лечението зависи от патогена, мястото и степента на инфектиране, както и от клиничния оттовор на пациента. Дадените по-долу препоръки за продължителност на лечението се базират на тези, използвани при клиничните проучвания. При някои видове инфекции вероятно е подходящ по-кратък режим на лечение, но все още не оценен в клинични проучвания. Максималната продължителност на лечението є 28 дни. Безопасността и ефективността на линезолид, приложен за периоди, по-дълги от 28 дни, не са установени. Не се налага повишаване на препоръчваната доза или продължителността на печениєто при разтвор е, както следва: Инфекции Нозокомиална пневмония Пневмония, придобита в обществото Усложнени инфекции на Дозировка 600 mg два пъти дневно Проделжиі леченнеко 600 mg два пъти дневно

кожата и меките тъкани Деца: Няма достатъчно данни за безопасността и ефикасността на линезолид при деца и юноши под 18 години), за да бъдат уточнени препоръките за дозировка. Затова до установяването н опълнителни данни не се препоръчва употребата на линезолид в тази взрастова груп Пациенти в старческа взраст: Не се налага промяна на дозата. Пацненти с бъбречна недостатъчност: Не се налага промяна на дозата. Пациенти с тежка бъбречна недостатъчност (CLCR < 30 ml/min): Не се налага промяна на дозата. Поради неизвестното клинично значение на високата експозиция (до 10 пъти) на дват основни метаболита на линезолид при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност, линезолид трябва да се прилага със специално внимание при тези пациенти и само когато очакваната полза превишава теоретичния риск. При пациенти на диализа линезолид трябва да се прилага след процедурата, тъй като около 30% от приложената доза линезолид се отделят за 3 часа хемодиализа. Основните метаболити се отделят до известна степен чрез хемодиализа, но концентрациите им се запазват значително по-високи след диализа, отколкото тези при пациенти с нормална бъбречна функция или лека до умерена бъбречна недостатъчност. Затова линезолид трябва да се използва с особено внимание при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност на диализа и само когато очакваната полза превишава теоретичния риск. До момента няма опит с приложението на линезолид при пациенти на продължителна амбулаторна перитонеална диализа (CAPD) или алтернативно лечение на бъбречна недостатъчност (различно от хемодиализа). Пациенти с чернодробна недостатъчност: Пациенти с лека до умерена чернодробна недостатъ чност (клас А или В по Child-Pugh): Не се налага промяна на дозата. Пациенти с тежка чернодробна недостатъчност (клас С по Child-Pugh): Тъй като линезолид се метаболизира чрез неензимен процес, не се очаква нарушението на чернодробната функция да промени значимо неговия метаболизъм и затова не се препоръчва промяна на дозата. Въпреки това липоват фармакокинетични данни от употребата линезолид, а клиничният опит е ограничен, при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност. Линезолид трябва да се прилага с особено внимание при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност и само когато очакваната полза превишава теоретичния риск. Противопоказания Пациенти, свръхчувствителни към линезолид или някое от помощните вещества. Линезолид не трябва да се използва при пациенти, които приемат лекарство, инхибиращо моноаминооксидазите А или В (например фенелзин, изокарбоксазид, селегилин, моклобемид) или до две седмици след приема на такова лекарство. линезолид не трябва да се прилага при пациенти съо следните основни каину или получаващи следните съпътстващи лечения: • пациенти с неконтролирана хипертония, феохромоцитом, карциноиде тиреото биполярна депресия, шизоафективни разстройства, остри състояния необъркване • пациенти, приемаши някое от следните лекарства: инхибигори на обрасия раки об серотонина, трициклични антидепресанти, серотонин 5-НТ1 рецепторни агонисти! (триптани), преки и непреки симпатикомиметици (включително адренергичните бронходилататори, псевдоефедрин и фенилпропаноламин), вазопресивни агенти (например епинефрин, норепинефрин), допаминергични агенти (например допамин, добутамин), петидин или бусипирон.

Кърменето следва да бъде спряно преди и по време на приложението. Специални предупреждення и предпазни мерки при употреба Миелосупресия Случаи на миелосупресия (включително анемия, левкопения, панцитопения и тромобоцитопения) се съобщават при пациенти, приемащи линезолид. В случаи, при които изходът е известен, след спирането на линезолид засегнатите хематологични параметри се възстановяват до нивата от преди лечението. Рискът от тези ефекти е свързан с продължителността на лечение. Пациентите в старческа взраст, лекувани с линезолид, може да са изложени на по-голям риск от развитие на кръвна дискразия в сравнение с по-младите пациенти. Тромбоцитопения може да се появи по-често при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност, без значение дали се прилага диализа или не. Затова се препоръчва постоянен контрол на кръвната картина при пациенти, конто: имат вече съествуваща анемия, гранулоцитопения или тромбоцитопения; са на съпътстваща терапия с лекарства, които може да понижат стойностите на хемоглобина, да намалят броя на кръвните клетки или да засегнат броя на тромбоцитите или тяхната функция; имат тежка бъбречна недостатъчност; са на терапия повече от 10-14 дни. Линезолид трябва да се прилага при такива пациенти само при възможност за непрекъснато следене на хемоглобина, кръвната картина и броя на тромбоцитите. При поява на значима милосупресия по време на терапия с линезолид, лечението трябва да бъде спряно освен в случаи, когато продължаването й се счита за абсолютно необходимо. В такива случаи трябва да се извършва интензивно проследяване на кръвната картина и да се прилагат подходящи подходи за провеждане на лечението. В допълнение се препоръчва пълната кръвна картина (включително ниво на хемоглобин, тромбоцити, общ брой и диференциално броене левкоцити) да се проследява ежеседмично при пациенти, които приемат линезолид, независимо от изходната кръвна картина. При палиативни проучвания на лекарствата се съобщава за по-висока честота на поява на тежка анемия при пациенти, приемащи линезолид за повече от препоръчваната максимална продължителност от 28 дни. При тези пациенти по-често се налага кръвопреливане. За случан на анемия, изискващи кръвопреливане, се съобщава и от постмаркетинговия опит, като по- голяма част от тях са наблюдавани при пациенти, приемащи линезолид в продължение на повече от 28 дни. Съобщава се за случаи на сидеробластна анемия от постмаркетинговия опит. При установяването и в момента на самата поява, повечето пациенти са получили терапия с линезолид за по-дълго от 28 дни. След преустановяване приема на линезолид, с или без лечение на анемията, състоянието на голяма част от тях се е възстановило напълно или частично. Непропорционалност между смъртните случаи в клинично проучване при пациенти с инфекции на кровта, причинени от Грам-положителни бактерии и сворзани с катетър Увеличена смъртност се наблюдава при пациенти, лекувани с линезолид, в сравнение с- лекуваните с ванкомицин/диклоксацилин/оксацилин в открито проучване при Черновно додни пациенти с инфекции, свързани с вътресъдов катетър [78/363 (21,5%) спрямо 58º Основният фактор, повлияващ процента на смъртността, е статустт на нефекці положителни бактерии на изходно ниво. Честотата на смъртността е сходна пр е инфекции, причинени само от Грам-положителни бактерии (относителен риск 0,26, 95% доверителен интервал: 0,58-1,59), но е значително по-висока (p=0,0162) в рамото на лечение с линезолид при пациенти с друг патоген или без патоген на изходно ниво (относителен риск 2,48; 95% доверителен интервал: 1,38-4,46). Най-голямата непропорционалност с настъпила по време на приема или до 7 дни след спиране на изпитваното лекарство. Повече пациенти в рамото на линезолид са придобили Грам-отрицателни патогени по време на проучването и са починали от инфекции, причинени от Грам-отрицателни патогени и полимикробни инфекции. Затова при усложнени инфекции на кожата и меките тъкани линезолид трябва да се прилага

само при пациенти с известна или възможна съпътстваща инфекция с Грам-положителни организми, ако не са налични алтернативни възможности за лечение. При тези обстоятелства трябва да се започне едновременно лечение срещу Г рам-отрицателни организми. Сворзани с антибиотика диария и колит За случаи на псевдомембранозен колит се съобщава при приема на почти всички антибактериални средства, включително и линезолид. Затова е важно тази диагноза да се вземе предвид при пациенти с диария, появила се след приложение на антибактериален препарат. В случаи на подозиран или установен колит, свързан с антибиотика, се препоръчва спирането на линезолид. Необходимо е да се предприемат подходящи терапевтични мерки. Случаи на свързани с антибиотика диария и колит, включително псевдомембранозен колит и диария, причинена от бактерията Clostridium difficile, се съобщават във връзка с употребата на почти всички антибиотици, включително линезолид и тежестта им може да варира от лека диария до фатален колит. Затова е важно тази диагноза да се вземе предвид при пациенти с тежка диария по време на или след приложението на линезолид. В случаи на подозирани или установени диария или колит, свързани с антибиотика, провеждащото се лечение с антибактериални средства, включително линезолид, трябва да се преустанови и незабавно да се предприемат подходящи терапевтични мерки. В този случаи приемът на лекарствени продукти, инхибиращи перисталтиката, е противопоказан. Лактатна ацидоза При употребата на линезолид се съобщава за случаи на лактатна ацидоза. Пациенти, които развиват признаци и симптоми на метаболитна ацидоза, включително рецидивиращо гадене или повръщане, коремни болки, ниско бикарбонатно ниво или хипервентилация, докато приемат линезолид, трябва да получат незабавни лекарски грижи. В случай на поява на лактатна ацидоза, ползите от продължителната употреба на линезолид трябва да се преценят спрямо потенциалния риск. Митохондриална дисфункция Линезолид инхибира синтеза на митохондриални протеини. Възможна е появата на нежелани събития, например лактатна ацидоза, анемия и невропатия (отична и периферна), в резултат на инхибирането, като тези събития се срещат по-често, когато лекарството се прилага по-дълго от 28 дни. Серотонинов синором Получени са спонтанни съобщения за серотонинов синдром, свързан с едновременното приложение на линезолид и серотонинергични средства, включително антидепресанти, като селективните инхибитори на обратния захват на серотонина (SSRIs). Затова едновременното приложение на линезолид и серотонинергични средства е противопоказано, освен ако прилагането и на двата препарата не е крайно необходимо. В такива случаи пациентите трябва да се следят непрекъснато за признаци и симптоми на сертонинов синдром, като когнитивна дисфункция, хиперпирексия, хиперрефлексия и липса на координация. Ако се появят такива признаци или симптоми, лекарите трябва да обмисля преустановяване на приема на един от сниторета от Ако со стре приемът на соротонитергичния продукт, може д СУАЛА симптоми на отнемане. Периферна и оптична невропатия SAUSALE При пациенти, лекувани с линезолид, се сьобщава за периферна невропатия, невропатия и оптичен неврит, понякога прогресиращи до загуба на зрения. клавно про паненти, лекувани по-дълго от препоръчваната максимал ород на лечението от 28 дни. Всички пациенти трябва да бъдат съветвани да съобщават за симптоми на зрителни нарушения, като промени в зрителната острота, промени в цветното зрение, замглено зрение или дефект на зрителното поле. При такива случаи е препоръчително да се извърши незабавен преглед с

насочване към офталмолог, ако е необходимо. Ако някои пациенти приемат линезолид по- дълго от препоръчителните 28 дни, тяхната зрителна функция трябва редовно да се следи. Ако се появи периферна или оптична невропатия, продължителната употреба на линезолид трябва да се прецени спрямо потенциалните рискове. Възможен е повишен риск от невропатии, когато линезолид се прилага при пациенти, приемащи в момента или приемали наскоро антимикобактериални средства за лечението на туберкулоза. Конвулсии Съобщава се за поява на конвулсии при пациенти, лекувани с линезолид. В повечето от тези случаи е имало анамнеза за припадъци или рискови фактори за припадъци. Пациентите трябва да бъдат съветвани да информират своя лекар, ако имат анамнеза за припадъци. Моноаминооксидазни инхибитори Линезолид е обратим, неселективен моноаминооксидазен инхибитор (МАО-инхибитор), но в дозите, използвани за антибактериалиа терапия, не предизвиква антидепресивен ефект. Налични са много ограничени данни от проучванията за лекарствени взаимодействия и безопасността на линезолид, когато се прилага при пациенти с основни заболявания и/или на съпътстващи лечения, конто може да ги изложат на риск от МАО инхибиране. Затова не се препоръчва употребата на линезолид в такива случаи, освен ако не е възможно упражняването на непрекъснато наблюдение и контрол върху лекувания пациент (вж. точки „Противопоказания" и „Лекарствени взаимодействия"). Употреба с храни, богати на тирамин Пациентите трябва да бъдат съветвани да не консумират големи количества храни, богати на тирамин (вж. точка „Лекарствени взаимодействия"). Суперинфекция проучвания. Ефектите на терапията с линезолид върху нормалната флора не са оценени в клинични Употребата на антибиотици понякога може да доведе до свръхрастеж на нечувствителни организми. Например средно по време на клиничните проучвания е наблюдавана свързана с терапията кандидоза при 3% от пациентите, приемали препоръчваните дози линезолид. При поява на суперинфекция по време на терапията е необходимо да се предприемат съответните мерки. Специални популации Линезолид трябва да се използва с особено внимание при пациенти с тежка бъбречна недостатъчност и само когато очакваната полза превишава теоретичния риск (вж. точки „Дозировка и начин на приложение" и „Фармакокинетични свойства"). У погребата на линезоплид при пациенти с тежка чернодробна недостатъчност се препоръявам само когато очакваната полза превишава теоретичния риск (вж. точки „Дозировка и начит на приложение" и „Фармакокинетични свойства"). Нарушаване на фертилитета Линезолид обратимо намалява фертилитета и предизвиква абнормна морфолотия на сперматозоидите при зрели мжки плъхове при нива на експозиция почти разни на рернажонко се очакват при хората. Възможните ефекти на линезолид върху мъжката възпроизводителна система при хора не са известни (вж. точка Предклинични данни за безопасност) Клинични проучвания Безопасността и ефективността на линезолид, прилагат в продължение на повече от 28 дни, не са установени.

Контролираните клинични проучвания не включват пациенти с лезии при диабетно стъпало, декубитални или исхемични лезии, тежки изгаряния или гангрена. Затова опитът с употребата на линезолид за лечение на тези състояния е ограничен. Помощни вещества Всеки милилитър от разтвора съдържа 48 mg (т.е. 14.4 g/300 ml) глюкоза. Това трябва да се вземе предвид при пациенти със захарен диабет или други заболявания, свързани с непоносимост към глюкоза. Всеки милилитър от разтвора съдържа сьо така 0,38 mg (114 mg/300 ml) натрий. Съдържанието на натрий трябва да се вземе предвид при пациенти на контролирана натриева диета. Лекарствени взаимодействия Моноаминооксидазни инхибитори Линезолид е обратим, неселективен моноаминооксидазен инхибитор (МАОГ). Налични са много ограничени данни от проучванията за лекарствени взаимодействия и безопасността на линезолид, когато се прилага при пациенти на съпътстващи лечения, които може да ги изложат на риск от МАО инхибиране. Затова не се препоръчва употребата на линезолид в такива случаи, освен ако не е възможно упражняването на непрекъснато наблюдение и контрол върху лекувания пациент. Потенциалки взаимодействия, предизвикващи повишено кровно напягане При здрави нормотензивни доброволци линезолид потенцира повишаването на кръвното налягане, предизвикано от псевдоефедрин и фенилпропаноламин хидрохлорид. Едновременното приложение на линезолид с псевдоефедрин или фенилпропаноламин хидрохлорид предизвиква повишаване на систолното кръвно налягане средно от порядъка на 30-40 mm Hg, сравнено с повишение от 11-15 mm Hg при самостоятелно приложение на линезолид, 14-18 mm Hg при самостоятелно приложение на псевдоефедрин или фенилпропаноламин и 8-11 mm Hg при плацебо. Подобни проучвания не са провеждани с хипертензивни пациенти. Препоръчително е дозите на лекарства с вазопресивно действие, включително допаминергични препарати, да се титрират внимателно до постигане на желания отговор, когато се прилагат едновременно с линезолид. Потенциални серотонинергични взаимодействия Потенциалното лекарствено взаимодействие с декстрометорфан е проучено при здрави доброволци. Декстрометорфан (две дози от по 20 mg през интервал от 4 часа) е приложени с и без линезолид. Не са наблюдавани ефекти на серотонинов синдром (обърканост, делириум, безпокойство, тремор, зачервяване, диафореза, хиперпирексия) при здрави лица, приемащи линезолид и декстрометорфан. Постмаркетингов опит: постъпило е едно съобщение за пациент, който е получил ефекти, подобни на серотонинов синдром, по време на приема на линезолид и декстрометорфан, конто са изчезнали след спирането на двете лекарства. По време на клиничната употреба на линезолид съ серотонинергични средства; вклочителн антидебресанти като инхибитори на обратния захват на серотонина (SSRIX ce c случаи на серотонинов синдром. Затова въпреки че едновременното прилодения противопоказано, лечението на пациенти, за които терапията с линезолид я серо учни По мерки при употреба". Употреба с храни, богати на тирамин Не се наблюдава съществена пресорна реакция при лица, приемащи едновременно линезолид и по-малко от 100 mg тирамин. Това предполага, че е необходимо единствено да се избягва приемът на прекалено големи количества храна и напитки с високо съдържание на тирамин (например зряло сирене, дрождеви екстракти, недестилирани алкохолни напитки и ферментирали соеви продукти като соев сос).

Лекарствени препарати, метаболизирани от цитохром P450 Линезолид не се метаболизира значимо от ензимната система цитохром P450 (СР) и не инхибира никоя от клинично значимите човешки СУР изоформи (1A2, 2C9, 2С19, 2D6, 2E1, ЗА4). Аналогично, линезолид не индуцира изоензимите на Р450 при плъхове. Поради тази причина не се очакват CYP450-индуцирани лекарствени взаимодействия с линезолид. Рифампицин Ефектът на рифампицин върху фармакокинетиката на линезолид є проучена при 16 здрави доброволци мъже, на които е приложен линезолид 600 mg два пъти дневно в продължение на 2,5 дни с и без рифампицин 600 mg веднъж дневно в продължение на 8 дни. Рифампицин е довел до повишаване на Стах и AUC на линезолид средно съответно с 21% [90% CI, 15, 27] и 32% (90% CI, 27, 37]. Механизмът на това взаимодействие и клиничната му значимост не са известни. Варфарин При включване на варфарин в терапия с линезолид в равновесно състояние се наблюдава понижаване с 10% на средната максимална INR при едновременно приложение и понижаване с 5% на AUC INR. Няма достатъчно данни от пациенти, приемали варфарин и линезолид, за да се оцени клиничната значимост на тези открития, ако има такава. Бременност и кърмене Няма достатъчно данни за употребата на линезолид при бременни жени. Проучвания при животни показват репродуктивна токсичност. Съествува потенциален риск при хора. Линезолид не трябва да се използва при бременност, освен в случай на категорична необходимост, т.е. само когато възможната полза надвишава теоретичния риск. Данните от проучвания при животни дават основание да се смята, че линезолид и неговите Метаболити могат да преминават в майчиното мляко и съответно кърменето следва да бъде спряно преди и по време на приложението. Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини Пациентите трябва да бъдат предупредени относно потенциалния риск от замаяност или симтоми на зрително нарушение, докато приемат линезолид, и следва да бъдат посъветвани да не шофират и да не работят с машини, в случай че се появи някой от тези симптоми. Нежелани лекарствени реакции В таблицата по-долу са изброени нежеланите лекарствени реакции, възникнали с честота ≥ 0,1% или счетени за сериозни в клиничните проучвания, в конто са набрани повече от 2000 взрастни пациенти, приемали препоръчваните дози линезолид в продължение на до 28 дни. Приблизително 22% от пациентите са имали нежелани реакции. Най-често съобщаваните са главоболие (2,1%), диария (4,2%), гадене (3,3%) и кандидиаза (предимно орална 10,8% и вагинална [1,1%] кандидиаза). терапията, са главоболие, диария, гадене и повръщане. Около 3% от паранти лечението поради поява на свързани с лекарството нежелани събития. !! Дотлнителните нежелани реакции, сообщени от постмаретииговия отиа, Закакоте таблицата в категория „с неизвестна честота", тъй като от наличните данни не може да бъде направена оценка за действителната им честота. ратили Следните нежелани реакции са наблюдавани и съобщени по време на лечението с линезолид съ следната честота: чести (21/100 до <1/10); нечести (21/1000 до <1/100); редки (21/10 000 до

<1/1000); много редки (<1/10 000); с неизвестна честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка). Системо- органен клас Нечести (21/1000 Редки до Инфекции и инфестации Кандидназа, орална кандидиаза, вагинална кандидиаза, гзбични инфекции Вагинит Много С неизвестна редки честота (от наличните данни не може да бъде направена оценка) Свързан с антибиотика колит, включително псевдомембранозен колит* Левкопения*, неутропения, тромбоцитопения* еозинофилия Миелосупресия*, панцитопения*, анемия*t, сидеробластна анемия* Анафилаксия Лактатна ацидоза*, хипонатриемия Нарушения на кръвта и лимфната система Нарушения на имунната система Нарушения На метаболизма и храненето Психични нарушения Нарушения на нервната система Нарушения на очите Главоболие, променен вкус (метален вкус) Безсъние (инсомния) Замаяност, хипоестезия, парестезия Замъглено зрение* Серотонинов синдром**, конвулсии*, периферна невропатия* Оптична невропатия*, оптичен неврит*, загуба на зрението*, промени в зрителната острота*, промени в цветното зрение*, дефект-на Нарушения на ухото и лабиринта Стрдечни нарушения Съдови нарушения Стомашно- чревни нарушения Тинитус Диария, гадене, повръщане Хипертония, флебит, тромбофлебит Панкреатит, гастрит, локализирана или Аритмия (тахикарди я) Преходни исхемични атаки БЪЛГАРНЯ Промяна в повърхностното оцветяване на

Системо- органен клас Хепато- билиарни нарушения Нарушения на кожата и подкожната ткан Нарушения на бъбреците и пикочните пътища Нарушения на възпроизводи телната система и гордата Общи нарушения и ефекти на мястото на приложение Изследвания Редки до Много С неизвестна редки честота (от (<1/10 000) наличните данни не може да бъде направена оценка) зъбите обща болка в корема, запек, сухота в устата, диспепсия, глосит, кашави изпражнения, стоматит, промяна на цвета или заболяване на езика Повишен общ билирубин Абнормни резултати от чернодробните функционални тестове; повишени стойности на АСАТ, АЛАТ или алкална фосфатаза Уртикария, дерматит, ( диафореза, пруритус, обрив Булозни нарушения подобни на тези, описани като синдром на Стивъно-Джонсън и токсична епидермална некролиза, ангиоедема, алопеция Повишен кръвно-уреен азот (BUN) Полиурия, повишен креатинин Вулвовагинално нарушение Бъбречна недостатъ НОСТ Втрисане, умора, повишена температура, болка на мястото на инжектиране, повишена жажда, локализирана болка Биохимия Биохимия Повишен LDH, креатинкиназа, Повишен натрий или калций.

Системо- органен клас Т Нечести (21/1000 Редки до Много С нензвестна редки честота (от наличните давни не може да бъде направеня оценка) липаза, амилаза или глюкоза след хранене. Понижен общ белтък, албумин, натрий или калций. Повишен или понижен калий Понижена глюкоза след хранене. Повишен или понижен хлорид. Хематология Повишен брой ретикулоцити. Понижен брой неутрофили. или бикарбонат. Хематология Повишен брой неутрофили или созинофили. Понижен хемоглобин, хематокрит или брой червени кръвни клетки. Повишен или понижен брой тромбоцити или бели кръвни клетки. • Викто тожи, Противопоказанир взаи действие с други рекарствени продукти + Вижте по-долу. Следните нежелани лекарствени реакции към линезолид се считат за сериозни в редки случаи: локализирана болка в корема, преходни исхемични атаки и хипертония. † В контролирани клинични проучвания, в които линезолид е прилаган за до 28 дни, по-малко от 0,1% от лациентите са съобщили за анемия. В програма за палитивна употреба на К Ел лекарствата при пациенти с животозастрашаващи инфекции и основни съпътетваш заболявания процентът на пациентите, развили анемия, докато са приемали ва по-м 28 дни, бил 2,5% (33/13) в сравнение с 12,3% (53/430), когато са лекувани по-дълго Сьотношението на случаите, при които се съобщава за лекарствено-зависима бежк налага кръвопреливане, є 9% (3/33) при пациенти, лекувани за ≤ 28 дни и 15% 78/53) дри Дези лекувани по-дълго от 28 дни. Данните за безопасност от клинични проучвания при повече от 500 педиатрични пациенти (от 0 до 17 години) не показват, че профилът на безопасност на линезолид при педиатрични пациенти се различава от този при взрастни пациенти.

Предозиране Не е известен специфичен антидот. Не се съобщава за случаи на предозиране. Въпреки това информацията по-долу може да е полезна: Препоръчва се поддържащо лечение едновременно с поддържане на гломерулна филтрация. Приблизително 30% от дозата линезолид се отделят за 3 часа хемодиализа, но липоват данни за отделяне на линезолид чрез перитонеална диализа или хемоперфузия. Указання за приложение и работа Само за еднократно приложение. Свалете опаковката, едва когато сте готови да ползвате разтвора, след което проверете за микротечове чрез притискане на сака. Не използвайте, ако има изтичане, тъй като стерилността на продукта може да е компрометирана. Разтворът трябва да се провери визуално преди употреба и да се използва, само ако е бистър, без частици. Не използвайте саковете за серийни свързвания. Неизползваният разтвор трябва да се изхвърли. Да не се свързват частично използвани сакове. Грампозимид инфузионен разтвор е съвместим със следните разтвори: 5% глюкоза за интравенозна инфузия, 0,9% разтвор на натриев хлорид за интравенозна инфузия, лактатен разтвор на Рингер за инжектиране (разтвор за инжектиране на Хартман). Несъвместимости Не трябва да се въвеждат добавки към този разтвор. При необходимост от едновременно приложение на линезолид с други лекарства, всяко от лекарствата трябва да се прилага отделно в сьответствие съ собствените му указания за употреба. По същия начин, ако се налага използването на обща интравенозна система при последователни инфузии на различни лекарства, системата трябва да се промие преди и след въвеждането на линезолид със съвместим инфузионен разтвор. Известно е, че Грампозимид инфузионен разтвор е физически несъвместим със следните вещества: амфотерицин В, хлорпромазин хидрохлорид, диазепам, пентамидин изетионат, ернтромицин лактобионат, фенитоин натрий и сулфаметоксазол / триметоприм. Той също така е химически несъвместим с цефтриаксон натрий. При отсъствието на проучвания за съвместимост този лекарствен продукт не трябва да се смесва с други лекарствени продукти. Преди отваряне на опаковката: 30 месеца След отваряне на опаковката: От микробиологична гледна точка продуктът следва да се приложи незабавно, освен ако не се използва метод за отваряне, който изключва риска от микробно заразяване. В случай че не се приложи незабавно, продължителносттят условията на съхранение на отворения продукт са отговорност на потребителя. Специални условня на съхранение laB