Eptifibatide Strides

Имсто на Вашия лекарствен продукт е „Ептифибатид Страйд 0,75 mg/ml инфузионен разтвор", но в цялата листовка ще го наричаме "Ептифибатид Инфузия". Ептифибатид Инфузия съдържа активната съставка ептифибатид. Той е инхибитор на агрегацията на тромбоцитите. Това означава, че той предпазва от образуване на кръвни съсиреци. Ептифибатид Инфузия се използва при взрастни с признаци на тежка коронарна недостатъчност, определена като спонтанна и скорошна гръдна болка с ЕКГ-промени или биологични промени. Обикновено се прилага с ацетилсалицилова киселина и нефракциониран хепарин.

Ептифибатид Инфузия не трябва да Ви се прилага: - ако сте алергични към ептифибатид или към някоя от останалите съставки на това лекарство (изброени в точка 6). - ако скоро сте имали кървене от стомаха, червата, пикочния мехур или от други органи, например ако сте видели патологично наличие на кръв в изпражненията или урината (с изключение на менструално кървене) през последните 30 дни. - ако сте имали инсулт в рамките на последните 30 дни или някакво кървене в мозъка (хеморагичен инсулт) (също се уверете, че Вашият лекар знае ако някога сте получавали инсулт). - ако сте имали мозъчен тумор или състояние, което повлиява кръвоносните съдове в мозъка - ако сте имали голяма операция или тежка травма в рамките на последните б седмици - ако имате или сте имали проблеми, свързани с кървене.

- ако имате или сте имали проблеми с кръвосъсирването или нисък брой тромбоцити от кръвната картина. - ако имате или сте имали тежка хипертония (високо кръвно налягане). - ако имате или сте имали тежки бъбречни или чернодробни проблеми. - ако сте лекувани с друго лекарство от групата на Ептифибатид Инфузия. Моля, уведомете Вашия лекар, ако сте имали някое от тези състояния. Ако имате въпроси, обърнете се към Вашия лекар или фармацевт. Предупреждения и предпазни мерки: - Преди и по време на лечение с Ептифибатид Инфузия ще се изследват проби от Вашата кръв като мярка за безопасност за намаляване на възможността от неочаквано кървене. - По време на приложението на Ептифибатид Инфузия ще бъдете изследван внимателно за наличие на признаци за необичайно или неочаквано кървене. - Ептифибатид Инфузия се препоръчва за приложение само при взрастни, хоспитализирани пациенти в кардиологично отделение. Деца и юноши: - Ептифибатид Инфузия не се препоръчва за приложение при деца или юноши на възраст под 18 години. Други лекарства и Ептифибатид Инфузия Информирайте Вашия лекар или фармацевт, приемали/използвали някакви други лекарства. ако приемате/използвате, наскоро сте Информирайте Вашия лекар или фармацевт особено ако приемате/използвате някое от следните лекарства: - разредители на кръвта (перорални антикоагуланти такива като варфарин или аценокумарол) или - лекарства, които предпазват от образуване на кръвни съсиреци, включително нискомолекулен хепарин, дипиридамол, тиклопидин, ацетилсалицилова киселина (с изключение на тези, които може да получавате като част от лечението с Ептифибатид Инфузия), тромболитици, перорални антикоагуланти, декстранови разтвори, аденозин, сулфинпиразон, простациклин, нестероидни противовъзпалителни средства. Бременност и кърмене Попитайте Вашият лекар или фармацевт преди да приемете това лекарство, ако сте бременна или комите, смятате, че може да сте бременна или планирате бременност. бременност. Ако кормите, кърменето трябва да се прекъсне за периода на лечение. Ентифибатид Инфузия съдържа натрий Този лекарствен продукт съдържа 1,6 mg натрий за ml. Трябва да се вземе предвид при пациенти на диета с конролиране на натрия.

(капков разтвор). Ентифибатид Инфузия се прилага въе венана чрез директно инжектиране, последамо финъ по

Прилаганата доза се определя въз основа на Вашето тегло. Препоръчваната доза е 180 микрограма/kg, приложени под формата на болус (бърза интравенозна инжекция), последвани от инфузия (капков разтвор) от 2 микрограма/kg/минута до 72 часа. Ако имате бъбречно заболяване. дозата, предназначена за инфузия може да се намали до 1 микрограм/kg/минута. При провеждане на перкутанна коронарна интервенция (PCI) по време на лечение с Ептифибатид Инфузия, интравенозния разтвор може да се прилага до 96 часа. Също трябва да Ви се дават и дози ацетилсалицилова киселина и хепарин (ако не е противопоказан във Вашия случай). Ако имате някакви допълнителни въпроси, свързани с употребата на този лекарствен продукт, попитайте Вашия лекар или фармацевт.

Както всички лекарства, това лекарство може да предизвика нежелани реакции, въпреки че не всеки ги получава. Незабавно уведомете Вашия лекар или медицинска сестра, ако забележите признаци на кървене. Много рядко кървенето може да е тежко и дори фатално. Мерки за безопасност за предпазване от такова състояние са кръвни тестове и внимателен преглед от медицинския специалист, който се грижи за Вас. Ако развиете тежка алергична реакция или уртикария, незабавно уведомете Вашия лекар или медицинска сестра. Други нежелани реакции, които могат да се наблюдават при пациенти, изискващи този тип лечение, са свързаните със състоянието, което лекувате, като бърз и неправилен сърдечен ритъм, ниско кръвно налягане, шок или спиране на сърцето. Много чести нежелани реакции (Могат да засегнат повече от 1 на 10 пациенти) - незначително или силно кървене (например кръв в урината, кръв в изпражненията, кръв в повърнати материи или кървене при хирургични манипулации). - анемия (намален брой на червените кръвни клетки). Чести нежелани реакции (Могат да засегнат до 1 на 10 пациенти) - възпаление на вена. - ниско кръвно налягане - шок или спиране на сърцето - нарушения на стрдечната честота и ритъм (бърз или бавен или неправилен сърдечен ритъм) Нечести нежелани реакции (Могат да засегнат до 1 на 100 пациенти) - намаляване броя на тромбоцитите (кръвни клетки, необходими за кръвосъсирването). - намалено кръвоснабдяване на мозъка. Много редки нежелани реакции (Могат да засегнат до 1 на 10 000 пациенти) - тежко кървене (например кървене в корема, в мозъка и в белите дробове). - фатално кървене. -АЛЪТА СВИТУ

- тежко намаляване на броя на тромбоцитите (кръвни клетки, необходими за кръвосъсирването). - кожен обрив (наподобяваш уртикария). - внезапна, тежка алергична реакция: кожен обрив,включващ зачервена сърбяща кожа, подуване на ръцете, краката, глезените, лицето, устните, устата или глото (които може да причинят трудност при преглъщане и дишане) и може да усетите, че ще припаднете (това може да е фатално). Съобщаване за нежелани лекарствени реакции Ако получите някакви нежелани лекарствени реакции, уведомете Вашия лекар, фармацевт или медицинска сестра. Това включва всички възможни, неописани в тази листовка нежелани реакции. Вие може да сьобщите за нежелани лекарствени реакции директно чрез националната система за сьобщаване на нежелани лекарствени реакции. Докладвайки за нежелани лекарствени реакции Вие може да помогнете в събирането на повече информация за безопасността на това лекарство.

Да се съхранява на място, недостъпно за деца. За еднократна употреба. Веднъж отворен, използвай веднага. Неизползваното количество лекарство след отваряне трябва да се изхвърли. Не използвайте това лекарство след срока на годност, отбелязан върху опаковката и флакона след ГОДЕН ДО. Срокът на годност отговаря на последния ден от посочения месец. Да се съхранява в хладилник (2°C - 8°C). Съхранявайте флакона във външната опаковка, за да се предпази от светлина. Не е необходимо обаче предпазване на Ептифибатид Инфузия от светлина Не използвайте това лекарство ако забележите, че вида му е променен. Ептифибатид Инфузия не трябва да се прилага, ако забележите наличие на видими частици или промяна на цвета. Не изхвърляйте лекарствата в канализацията или в контейнера за домашни отпадъци. Попитайте Вашият фармацевт как да изхвърляте лекарствата, които вече не използвате. Тези мерки ще помогнат за предпазване на околната среда.

Какво съдържа Ептифибатид Инфузия - Активното вещество е ептифибатид. Всеки ml инфузионен разтвор съдържа 0,75 mg ептифибатид. Един флакон от 100 ml инфузионен разтвор съдържа 75 mg ептифибатид. - Другите съставки са лимонена киселина монохидрат, натриев хидроксид (за рн-нагласяване) и вода за инжекции. Как изглежда Ептифибатид Инфузия и какво съдържа опаковката

Ептифибатид Инфузия е бистър, безветен разтвор. Съдържа се в стъклен флакон от 100 ml тип I, който е затворен с 20 мт сива запушалка от бутилова гума, запечатана с 20 тт розова гофрирана алуминиева обкатка. Размер на опаковката 100 ml флакон, опаковка с един флакон. Притежател на разрешението за употреба Strides Arcolab International Ltd, Unit 4, Metro Centre, Watford, Hertfordshire WD 18 9SS Производител Agila Specialties Polska Sp. z. o. o. 10, Daniszewska Str., 03-230 Warsaw Полша За допълнителна информация относно това лекарство се свържете с локалния представител на притежателя на разрешението за употреба. Този лекарствен продукт е одобрен в държавите членки на ЕИО със следните имена: Австрия - Eptifibatide Strides 0,75 mg/ml Infusionslösung Белгия - Eptifibatide Strides 0,75 mg/ml oplossing voor infusie България - Eptifibatide Strides 0,75 mg/ml Инфузионен разтвор Чехия - Eptifibatide Strides 0,75 mg/ml infuzní roztok Германия - Eptifibatide Strides 0,75 mg/ml Infusionslösung Дания - Eptifibatid Strides Гърция - Eptifibatide Strides 0,75 mg/ml Solution for Infusion Испания - Eptifibatide Strides 0,75 mg/ml solución para perfusión Финландия - Eptifibatide Strides 0,75 mg/ml infusionestettä Франция - Eptifibatide Strides 0,75 mg/ml solution pour perfusion Унгария - Eptifibatide Strides 0,75 mg / mi oldatos infúzió Ирландия - Eptifibatide Strides 0.75 mg/ml Solution for Infusion Италия - STRIFIBAT 0,75 mg/ml soluzione per infusione или AGILATIDE 0,75 mg/ml soluzione per infusione Литва - Eptifibatide Strides 0,75 mg/ml infuzinis tirpalas Латвия - Eptifibatide Strides 0,75 mg/ml škidums infuzijām Норвегия - Eptifibatide Strides Полша - Eptifibatide Strides Румъния - Eptifibatidă Strides 0,75 mg/ml soluție perfuzabilă Швеция - Eptifibatide Strides 0,75 mg/ml infusionsvätska Словения - Eptifibatid Strides Arcolab International 0,75 mg/ml raztopina za infundiranje Словакия - Eptifibatide Strides 0,75 mg/ml infúzny roztok Великобритания - Eptifibatide 0.75 mg/ml Solution for Infusion Дата на последно преразглеждане на листовкатя :

Следващата информация е предназначена само за медицински специалисти: Цялата Кратка характеристика на продукта (като ТЛ ) на Ептифибатид Страйдс 0.75 mg/ml инжекционен разтвор е представена като отделен документ с цел да осигури на медицинските специалисти допълнителна научна и практична информация за приложението и използването на този лекарствен продукт. Моля вижте техническата листовка на продукта.

Следващата информация е предназначена само за медицински специалисти. ТЕХНИЧЕСКА ЛИСТОВКА Ептифибатид Страйде 0,75 mg/ml инфузионен разтвор 1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ Ептифибатид Страйдс 0,75 mg/ml инфузионен разтвор Eptifibatide Strides 0,75 mg/ml solution for infusior 2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ Всеки ml инфузионен разтвор съдържа 0,75 mg ептифибатид (eptifibatide). Един флакон от 100 ml инфузионен разтвор съдържа 75 mg ептифибатид. Помощни вещества: Всеки ml съдържа 1,6 mg натрий за ml. За пълния списък на помощните вещества вижте точка б.1. 3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА Инфузионен разтвор. Бистър, безцветен разтвор рН: Между 5,0 и 5,5 4. КЛИНИЧНИ ДАННИ 4.1 Терапевтични показания Ентифибатид е предназначен за приложение с ацетилсалицилова киселина и нефракциониран хепарин. Ептифибатид е показан за профилактика на ранен миокарден инфаркт при взрастни с нестабилна стенокардия или миокарден инфаркт без Q-зъбец, при които последният епизод на гръдна болка е наблюдаван в рамките на последните 24 часа и при които има промени в електрокардиограмата (ЕКГ) и/или повишени стойности на сърдечните ензими. Пациентите, при които е най-вероятно лечението с ептифибатид да бъде от полза, са тези с висок риск за развитие на инфаркт на миокарда в рамките на първите 3-4 дни след поява на симптомит на остра стенокардия, включително тези, за които е вероятно да оъдат подложени на перкутанне транслуминална коронарна ангиопластика (РТСА) (вж. точка 5.1). 4.2 Дозировка и начин на приложение * ПАРУБЛА ВАНТА

Този продукт е предназначен само за болнична употреба. Той трябва да се прилага от медицински специалисти с опит в овладяването на остри коронарни синдроми. Дозировка Возрастни (2 18 години) с нестабилна стенокардия (UA) или миокарден инфаркт без 2-зъбец (NOMI) Препоръчваната доза е интравенозна бърза инжекция (болус) 180 микрограма/kg, приложена възможно най-бързо след поставяне на диагнозата, последвана от продължителна инфузия на 2 микрограма/kg/min до 72 часа, до започване на операция за поставяне на коронарно- артериален байпас (CABG), или до изписване от болницата (което се случи първо). Ако по време на лечението с ептифибатид се проведе перкутанна коронарна интервенция (РСІ), инфузията трябва да продължи за 20-24 часа след РСІ при обща максимална продължителност на терапията от 96 часа. Спешност или полуелективна операция Ако пациентът се нуждае от спешна или незабавна кардиологична операция по време на курса на лечение с ентифибатид, инфузията трябва да се прекрати незабавно. В случай че пациентът се нуждае от полуелективна операция, инфузията с ептифибатид трябва да се прекъсне в подходящо време, за да може да се възстанови нормалната тромбоцитна функция. Чернодробно увреждане Опитът при пациенти с чернодробно увреждане е много ограничен. Лекарственият продукт трябва да се прилага с повишено внимание при пациенти с чернодробно увреждане, при които може да е засегната коагулацията (вж. точка 4.3, протромбиново време). Противопоказано е приложението при пациенти с клинично значимо чернодробно увреждане. Бъбречно увреждане При пациенти с умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс ≥ 30 - < 50 ml/min) трябва да се приложи интравенозен болус от 180 микрограма/kg, последван от продължителна инфузия на доза от 1,0 микрограма/kg/min за продължителността на лечението. Тази препоръка се основава на фармакодинамични и фармакокинетични данни. Наличните клинични данни обаче, не могат да потвърдят, че тази промяна на дозата води до запазване на ползата (вж. точка 5.1). Употребата при пациенти с по-тежко бъбречно увреждане е противопоказана (вж. точка 4.3). Педиатрична популация Липоват данни за безопасността и ефикасността на ептифибатид при деца и юноши под 18- годишна возраст. Начин на прилагане Ептифибатид инфузионен разтвор трябва да се прилага заедно с ептифибатид инжекционен разтвор. Препоръчително е едновременно прилагане на нефракциониран хепарин, освен ако не є противопоказано поради причини като анамнеза на тромбоцитопения, свързана с използването н кепарин (вж. „Приложение на хепарин" в точка 4.4). Ептифибатид също се прилага едновременно снетрома, пивеловко нейнина у потр ба н от праниртно подлържане на пашненти с остъ коронарен 4. 3 Противопоказания Ептифибатид не трябва да се използва за лечение на пациенти с:

- свръхчувствителност към активното вещество или някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1 - данни за кръвоизлив от гастроинтестиналния тракт, тежк кръвоизлив от урогениталния тракт или друго активно абнормно кървене в рамките на 30 дни преди лечението - анамнеза за инсулт през последните 30 дни или анамнеза за хеморагичен инсулт - известна анамнеза за вътречерепно заболяване (неоплазма, артериовенозна малформация, аневризма) - голяма хирургична интервенция или тежка травма в рамките на последните 6 седмици - анамнеза за хеморагична диатеза - тромбоцитопения (< 100 000 клетки/mm3) - протромбиново време > 1,2 пъти контролата или Международно нормализирано отношение - тежка хипертония (систолично кръвно налягане > 200 mm Hg или диастолично кръвно налягане > 110 mm Hg при пациенти на антихипертензивно лечение) - тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <30 ml/min) или зависимост от бъбречна диализа - клинично значимо чернодробно увреждане - съпътстващо или планирано прилагане на друг парентерален инхибитор на гликопротеин (GP) Ilb/Illa 4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба Кървене Ептифибатид е антитромботично средство, което действа чрез инхибиране на агрегацията на тромбоцитите, поради тази причина пациентът трябва да се проследява внимателно за симптоми на ктрвене по време на лечението (вж. точка 4.8). Рискът от кръвоизлив може да е повишен при жени, пациенти в старческа взраст, пациенти с ниско телесно тегло или с умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс > 30 - < 50 ml/min). Тези пациенти трябва да се проследяват отблизо за наличие на кръвоизлив. Повишен риск от кървене може да се наблюдава и при пациенти, при които приложението на птифиоатид е започнато от рано (напр. при поставяне на диагнозата), в сравнение с приложениет ту непосредствено преди PCI, както се вижда от ранното изпитване ACS. За разлика от одобренат дозировка в ЕС, на всички пациенти в това изпитване е прилагана двойна болус доза преди инфузията (вж. точка 5.1). Ктрвенето е най-често на мястото на артериален достъ при пациенти, подложени на перкутанни артериални процедури. Всички места, потенциални за кървене (като например места за въвеждане на катетър; места на артериален и венозен достъ, или места на убождане при инжектиране; срезове; гастроинтестинален и урогенитален тракт) трябва да бъдат наблюдавани внимателно. Други потенциални за кървене места като централна и периферна нервна система и ретроперитонеум също трябва да се наблюдават с повишено внимание Тъй като ептифибатид инхибира агрегацията на тромбоцитите, трябва да се подхожда с повишено внимание, когато се използва в комбинация с други лекарствени продукти, повлияващи хемостазата, включително тиклопидин, клопидогрел, тромболитици, перорални антикоагуланти, декстранови разтвори, аденозин, сулфинпиразон, простациклин, нестероидни противовъзпалителни средства или дипиридамол (вж. точка 4.5). Няма опит в приложението на ептифибатид с нискомолекулни хепарини. SATA

Съществува ограничен терапевтичен опит с ептифибатид при пациенти, за които като цяло е показана тромболитична терапия (напр. остър трансмурален инфаркт на миокарда с нови патологични Q-зъбци или елевация на ST-сегментите или ляв бедрен блок на ЕКГ). Поради тази причина, употребата на ептифибатид не се препоръчва при тези случаи (вж. точка 4.5). Инфузията на ептифибатид трябва да се прекъсне незабавно, ако възникнат състояния, при които е необходима тромболитична терапия или пациентът трябва да се подложи на CABG операция по спешност, или се наложи поставянето на интрааортна балонна помпа. При поява на сериозно кървене, което не може да се овладее с притискане, инфузията на ептифибатид и прилаганият едновременно с това нефракциониран хепарин трябва да се прекъсне незабавно. Артериални процедури По време на лечение с ентифибатид съществува значително повишаване на степента на кървене, по-специално от областта на феморалната артерия, където се въвежда катетъра. Трябва да е сигурно, че е прободена само предната стена на феморалната артерия. Артериалният катетър може да се отстрани, когато коагулацията стане отново нормална (напр. когато активираното време на съсирване (АСТ) е по-малко от 180 секунди (обикновено 2-6 часа след спиране на лечението с хепарин). След премахване на катетъра, трябва да се проведе строго наблюдение, за да е сигурно наличието на хемостаза. Тромбоцитопения и имуногенност, свързани с GP ПЪ/Ша инхибитори Ептифибатид инхибира агрегацията на тромбоцитите, но изглежда не повлиява жизнеспособността им. Данните от клинични изпитвания показват, че броят на случаите с тромбоцитопения е нисък и сходен при пациенти на лечение с ептифибатид или плацебо. Тромбоцитопения, включително остра дъбока тромбоцитопения е наблюдавана при постмаркетингово приложение на ептифибатид (вж. точка 4.8). Механизмът, по който ептифибатид може да индуцира тромбоцитопения, независимо дали е имунно- и/или неимунно-медииран, не е напълно ясен. Все пак, лечението с ептифибатид се свързва с антитела, които разпознават свързаните с ептифибатид GPIlb/Ша, което предполага имунно-медииран механизъм. Тромбоцитопенията, появяваща се след първа експозиция на GPIIb/Ша инхибитор, може да бъде обяснена с факта, че при някои здрави индивиди, са налични естествени антитела. Тъй като както повторната експозиция на което и да е GP II/Ша лиганд-миметиращо средство (като абциксимаб или ептифибатид), така и експозицията за първи път на GP Ib/Ша инхибитор, може да са свързани с имунно-медиирани тромбоцитопенични отговори, е необходимо проследяване, т.е. броят на тромбоцитите трябва да бъде отчетен преди лечение, до 6 часа след приложението и след това най-малко един път дневно по време на лечението, както и веднага при клинични признаци за внезапна тенденция към кървене. Ако има доказано намаляване на броя на тромбоцитите до < 100 000/mm' или е наблюдавана тежка остра тромбоцитопения, трябва веднага да се обмисли прекратяването на всяко лечение, при което е известно или се предполага наличието на тромбоцитопенични ефекти, включително ептифибатид, хепарин и клопидогрел. Решението за трансфузия на тромбоцити трябва да се основава на клинична оценка според индивидуалния случай. Няма данни за приложението на ептифибатид при пациенти с предишна имунно-меднирана 09 други парентерални GP ІІ/Ша инхибитори тромбоцитопения. Следователно, не МО ГИТЕЛНА

приложението на ептифибатид при пациенти с предишна имунно-медиирана от GP IIb/la инхибитори тромбоцитопения, включително ептифибатид. Приложение на хепарин Приложението на хепарин се препоръчва, освен в случайте когато съществува противопоказание за това (като анамнеза за тромбоцитопения, свързана с приложение на хепарин). За пациенти с телесно тегло ≥ 70 kg се препоръчва прилагането на болус доза от 5 000 единици последвана от непрекъсната интравенозна инфузия от 1 000 единици/час. При пациенти с телесно тегло ‹ 10 kg се препоръчва прилагането на болус доза от 60 единици/kg, последвана от инфузия от 2 единици/kg/час. Трябва да се проследява активираното парциално тромбопластиново врем аРТТ), за да се поддържат стойности между 50 и 70 секунди, тъй като над 70 секунди може [ съществува повишен риск от кървене. Ако при условия на UA/NOMI трябва да се проведе РСТ, трябва да се проследи активираното време на съсирване (АСТ), за да се поддържат стойности между 300 и 350 секунди. В случай че стойностите на АСТ надвишат 300 секунди, приложението на хепарин трябва да се спре и да не се прилага отново, докато АСТ не падне под 300 секунди. Мониториране на лабораторните показатели Преди инфузия на ептифибатид се препоръчват следните лабораторни изледвания, за да се станови наличието на предшестващи хемостатични аномалии: протромбиново време (РТ) и аРТТ серумен креатинин, брой на тромбоцитите, хемоглобин и нива на хематокрита. Хемоглобинъ хематокритът и броят на тромбоцитите трябва да се проследяват в рамките на 6 часа след започване на лечението и най-малко веднъж дневно след това, докато продължава лечението (или по-често, ако има данни за отчетено понижение). При понижаване на броя на тромбоцитите под , се изисква допълнително преброяване, за да се изключи псевдотромбоцитопения. Приложението на нефракциониран хепарин трябва да се прекъсне. При пациенти, подложени на PCI, трябва да се измерва също и АСТ. Този лекарствен продукт съдържа 1,6 mg натрий за ml. Трябва да се вземе предвид при пациенти на диета с конролиране на натрия. 4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие Варфарин и дипиридамол Ептифибатид не показва повишен риск от сериозно или незначително кървене, свързан с єдновременната употреба на варфарин и дипиридамол. При пациенти на лечение с ептифибатид и протромбиново време (РТ) > 14,5 секунди, приемащи едновременно варфарин, рискът от кървене не е бил повишен. Ептифибатид и тромболитици Данните за приложение на ептифибатид при пациенти, приемащи тромболитици, са ограничени. Не са получени утвърдителни доказателства, че ептифибатид повишава риска от сериозно или незначително кървене, свързано с тъканния плазминогенен активатор, при проучване както за PCI, така и за остър миокарден инфаркт. Ептифибатид е повишил риска от кървене при приложение със стрептокиназа в проучване за остър миокарден инфаркт. Комбинацията от редуцирана доза тенектеплаза и ептифибатид в сравнение с плацебо и ептифибатид значително повишава риска както от сериозно, така и от незначително кървене, когато се прилагат едновременно в проучване за остър миокарден инфаркт с повишен ST-сегмент. При проучване за остър миокарден инфаркт, включващо 181 пациента, ептифибатид (у режим, на дозиране болус инжекция 180 микрограма/в, последвана от инфузия до 2 микрограма/2/1m до 20

часа) е приложен едновременно съ стрептокиназа (1,5 милиона единици за 60 минути). При най- високата проучена скорост на инфузия (1,3 микрограма/kg/min и 2,0 микрограма/kg/min) ептифибатид е свързан с повишена честота на случай на кървене и трансфузии в сравнение със самостоятелно приложение на стрептокиназа. 4.6 Фертилитет, бременност и кърмене Бременност Няма достатъчно данни за употребата на ептифибатид при бременни жени. Експерименталните проучвания при животни са недостатъчни по отношение на влиянието върху бременността, ембрионалното/фетално развитие, раждането или постнаталното развитие (вж. точка 5.3). Потенциалният риск при хора не е известен. Ептифибатид не трябва да се използва при бременност, освен в случай на категорична необходимост. Кормене Не е известно дали ептифибатид се екскретира в човешкото мляко. Препоръчва се прекъване на кърменето за периода на лечение. Фертилитет Няма данни за влиянието на ептифибатид върху фертилитета. 4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини Не е приложимо, той като ептифибатид е показан за употреба само при хоспитализирани пациенти. 4.8 Нежелани лекарствени реакции По-голямата част от нежеланите реакции, наблюдавани при пациенти на лечение с ептифибатид, са били свързани главно с кървене или реакции от страна на стрдечно-съдовата система, които се срещат често при тази група пациенти. Клинични изпитвания Източниците на данни, използвани за определяне на категориите честоти на нежеланите лекарствени реакции са две фаза III клинични изпитвания (PURSUIT и ESPRIT). Тези клинични изпитвания са описани накратко по-долу: PURSUIT: Това е рандомизирано, двойно-сляпо оценяване на ефикасността и безопасността на ептифибатид спрямо плацебо за намаляване на смъртността и миокардните инфаркти (повторна поява на миокарден инфаркт) при пациенти с нестабилна стенокардия или миокарден инфаркт без О-зъбец. ESPRIT: Това е двойно-сляпо, многоцентрово, рандомизирано, паралелно-групово, плацебо- контролирано изпитване, оценяващо безопасността и ефикасността на лечението с ептифибатид при пациенти с насрочена, но не спешна перкутанна коронарна интервенция (PCI) с имплантация на стент. При PURSUIT данни за случаи на кървене и други нежелани събития са били събирам, смАК на изливане от болницага до прегледа на 30-8 ден. При SPRIT случай на корвомерар рамами

до 48-я час, а останалите нежелани събития до 30-я ден. Критерият за кървене Thrombolysis in Myocardial Intarction TIMI за класифициране на случаите на сериозно и незначително кървене е използван и при двете изпитвания PURSUIT и ESPRIT, но данните при PURSUIT са събирани в рамките на 30 дни, докато при ESPRIT данните са ограничени до събития, станали в рамките на 48 часа или до изписване от болницата, в зависимост от това кое се е случило първо. Нежеланите реакции са изброени по системо-органни класове и честота. Честотите се определят като: Много чести (≥ 1/10); Много редки (< 1/10 000). Това са абсолютните собщени честоти, без да се вземат предвид честотите при плацебо. При наличие на данни и от PURSUIT, и от ESPRIT за дадена нежелана реакция, за определяне на честотата на тази нежелана реакция е използвана най-високата съобщена честота от двете изпитвания. Да се обърне внимание, че не е установена причинно-следствената връзка за всички нежелани реакции. Нарушения на кръвта и лимфната система: Много чести Кръвоизлив (голям и малък кръвоизлив, включително достъп до феморалната артерия, свързан с CABG, гастроинтестинален, урогенитален, ретроперитонеален, интракраниален, хематемеза, хематурия, орален/орофарингеален, понижаване на хемоглобин/хематокрит и други). Тромбоцитопения. Нечести Нарушения на нервната система: Нечести Мозъчна исхемия. Стрдечни нарушения: Чести Стрдечен блок, камерно мъждене, камерна тахикардия, застойна стрдечна недостатъчност, предстрдно-камерен блок, | предстрдно мъждене. Съдови нарушения Чести Шок, хипотония, флебит. Стрдечният блок, застойната сърдечна недостатъчност, предсърдното мъждене, хипотонията и шокът, които са често докладвани събития в изпитването PURSUIT, са били събития, свързани с основното заболяване. Приложението на ептифибатид е свързано с повишаване на случаите на сериозно и незначително кървене според класификацията по критериите на TIMI в проучваната група. При препоръчваната терапевтична доза, която е била прилагана в изпитването PURSUIT, включващо почти 11 000 пациенти, кървенето е било най-често срещаното усложнение по време на лечение с ептифибатид Най-честите усложнения с кървене са били свързани със сърдечни инвазивни процедури (поставяне на коронарно-артериален байпас (CABG) или на мястото на достъ към феморалната артерия).

Незначително кървене в изпитването PURSUIT е дефинирано като спонтанна тежка хематурия, спонтанна хематемеза, наблюдавана кръвозагуба с понижаване на хемоглобина с повече от 3 g/dl, или с повече от 4 g/dl при липса на видимо кървене. По време на лечението с ептифибатид в това изпитване, незначителното кървене е било много често усложнение (> 1/10 или 13,1 % при ептифибатид спрямо 7,6 % при плацебо). Случаите на ктрвене са били по-чести при повишаване на АСТ над 350 секунди при пациенти, приемащи едновременно хепарин, докато са били подложени на РСІ (вж. точка 4.4, употреба на хепарин). Сериозно кървене в изпитването PURSUIT е дефинирано като вътречерепен кръвоизлив или понижаване на концентрацията на хемоглобина с повече от 5 g/dl. Сериозното кървене също е било много често в изпитването PURSUIT и е докладвано по-често с ентифибатид, отколкото с плацебо (> 1/10 или 10,8% спрямо 9,3 %), но не е било често при по-голяма част от пациентите, които не са били подложени на CABG в рамките на 30 дни от включване в проучването. При пациенти, подложени на CABG, честотата на корвене не се е повишавала при лечение с ептифибатид в сравнение с пациентите лекувани с плацебо. В подгрупата на пациенти, положени на РСІ, често е наблюдавано сериозно кървене, като за пациентите на лечение с ептифибатид е било 9,7% спрямо 4,6 % за пациентите на лечение с плацебо. Честотата на случай на тежко или животозастрашаващо кървене при приложение на ептифибатид е била 1,9 % спрямо 1,1 % с плацебо. Лечението с ептифибатид е повишило умерено необходимостта от кръвопреливане (11,8 % спрямо 9,3 % за плацебо). Промените по време на лечение с ептифибатид са резултат от известното му фармакологично действие, т.е. инхибиране на агрегацията на тромбоцитите. Поради тази причина промените в лабораторните показатели, свързани с кървене (напр. време на кървене) са чести и очаквани. Не са наблюдавани явни разлики между пациентите, лекувани с ептифибатид, и групата на плацебо по отношение на показателите за чернодробна функция (SGOT/AST, SGPT/ALT, билирубин, алкална фосфатаза) и за бъбречна функция (серумен креатинин, азот от урея в кръвта). Постмаркетингов опит Нарушения на кръвта и лимоната система Много редки Фатален кръвоизлив (по-голяма част от случаите са • включвали нарушения на централната и периферната нервни системи: мозъчни или вътречерепни кръвоизливи); белодробен кръвоизлив; остра тежка 1 тромбоцитопения; хематом. Нарушения на имунната система Много редки Анафилактични реакции. Нарушения на кожата и подкожната тъкан Много редки Обрив, нарушения на мястото на приложение като уртикария Сьобщаване на нежелани лекарствени реакции Сьобщаването на нежелани лекарствени реакции след разрешаване за употреба на лекарствения продукт е важно. Това позволява наблюдение на сьотношението полза/риск за лекарствения продукт. Здравните специалисти са приканени да докладват всяка подозирана нежелана реакция урез националната система за съобщаване. 4.9 Предозиране

Опитът с предозиране на ептифибатид при хора е изключително ограничен. Няма данни за тежки нежелани реакции, свързани със случайното приложение на високи болус дози, бърза инфузия, докладвана като предозиране, или големи кумулативни дози. В изпитването PURSUIT 9 пациенти са получили болусни и/или инфузионни дози повече от два пъти по-високи от препоръчваната доза, или са определени от изледователя като получили по-високи дози. При никой от тези пациенти не е наблюдавано прекомерно кървене, въпреки че при един от пациентите, подложен на CABG операция, е докладвано умерено кървене. По-специално, при никой от пациентите не е наблюдавано интракраниално кървене. Потенциално предозирането на ептифибатид може да причини кървене. Поради краткия му полуживот и бързия клиръно, действието на ептифибатид може бързо да бъде прекратено чрез спиране на инфузията. Поради това, впреки че ептифибатид може да бъде диализиран, е малко вероятно да се наложи провеждането на диализа. 5 ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА 5.1 Фармакодинамични свойства Фармакотерапевтична група: Антитромботично средство (инхибитори агрегацията На тромбоцитите, с изключение на хепарин), АТС код: BOIAC16 Механизъм на действие Ептифибатид, синтетичен цикличен хептапентид, съдържащ шест аминокиселини, включително един цистеинамид и един меркаптопропионилов (дезаминоцистеинил) остатък, е инхибитор на агрегацията на тромбоцитите и принадлежи към класа на RGD (аргинин-глицин-аспартат) миметиците. Ептифибатид инхибира обратимо агрегацията свързването на фибриноген, фактора на von Willebrand и други адхезивни лиганди към гликопротеиновите (GP) ПЪ/Ша рецептори. Фармакодинамични ефекти Ептифибатид инхибира агрегацията на тромбоцитите по зависим от дозата и концентрацията механизъм, косто е показано при ех vivo агрегация на тромбоцитите с използването на аденозин дифосфат (АДФ) и други агонисти за индуциране на тромбоцитната агрегация. Ефектът на ептифибатид се наблюдава незабавно след приложението на 180 микрограма/kg интравенозен болус. При продължаване на този режим с продължителна инфузия на 2,0 микрограма/kg/min резултатът е > 80% инхибиране на предизвиканата от АДФ ex vivo агрегация на тромбоцитите, при физиологични концентрации на калция, при повече от 80% от пациентите. Инхибирането на тромбоцитите е било лесно обратимо с възвръщане на функцията на тромбоцитите към началното ниво (> 50 % агрегация на тромбоцитите) 4 часа след прекъсване на продължителната инфузия на 2,0 микрограма/kg/min. Измерването на предизвиканата от АДФ тромбоцитна агрегация ех vivo при физиологични калциеви концентрации (с антикоагулант D- фенилаланил-L-пролил-L-аргинин хлорметил кетон) при пациенти с нестабилна стенокардия и миокарден инфаркт без Q-зъбец, са показали зависимо от концентрацията инхибиране с ICso (50 % инхибиторна концентрация) приблизително 550 ng/ml и с ICs0 (80 % инхибиторна концентрация) приблизително 1 100 ng/ml.

Има ограничени данни за инхибиране на тромбоцитите при пациенти с бъбречно увреждане. При пациенти с умерено бъбречно увреждане, (креатининов клирънс 30 - 50 mL/min) до 24 часа след приложение на 2 микрограма/kg/min e постигнато100% инхибиране. При пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс <30 mL/min), на конто е приложен 1 микрограм/kg/min, до 24 часа е постигнато 80% инхибиране, при повече от 80% от пациентите. Клинична ефикасност и безопасност Изпитване PURSUIT Основното клинично изпитване за нестабилна стенокардия (UA)/ миокарден инфаркт без Q-3ъбец (NQMI) e PURSUIT. Това изпитване е проведено в 726 центъра, 27 държави, и е било двойно- сляпо, рандомизирано, плацебо-контролирано, включващо 10948 пациенти с UA или NQMI. Пациентите са били включвани само след преживяването на сърдечна исхемия в покой (≥ 10 минути) в рамките на последните 24 часа и са имали: • или промени в ST-сегмента: ST депресия > 0,5 т за по-малко от 30 минути или трайна ST елевация > 0,5 т, които не са налагали реперфузионна терапия или приложение на тромболитични средства, инверсия на Т-вълната (> 1 mm), • или повишени СК-МВ. Пациентите са рандомизирани да получават или плацебо, или ептифибатид 180 микрограма/kg болус, последван от инфузия от 2,0 микрограма/kg/min (180/2,0), или ептифибатид микрограма/kg болус, последван от инфузия от 1,3 микрограма/kg/min (180/1,3). Инфузията е продължена до изписване от болницата, до времето за поставяне на коронарно- артериален байпас (CABG) или до 72 часа, което се случи най-напред. При провеждане на РСІ инфузията с ептифибатид е продължена за 24 часа след процедурата, което е осигурило продължителност на инфузията до 96 часа. Групата със схема 180/1,3 е спряна при фазов анализ, както е посочено предварително в протокола, когато е установено, че при двете схеми на активно лечение има сходен брой на случаи на кървене. Пациентите са овладявани според обичайните стандарти на мястото на проучването. Поради това, честотата на провеждане на ангиография, РСІ и CABG се различават в голяма степен в зависимост от мястото и от държавата. От пациентите в PURSUIT, 13% са овладяни с РСІ по време на инфузия с ептифибатид, като приблизително на 50% от тях са поставени коронарни стентове; 87% са овладяни медикаментозно (без РСІ по време на инфузия с ептифибатид). По-голяма част от пациентите са получавали ацетилсалицилова киселина (75-325 mg веднъж дневно). По преценка на лекаря е прилаган и нефракциониран хепарин интравенозно или подкожно, най-често под формата на интравенозен болус от 5 000 единици, последван от продължителна инфузия от 1 000 U/h. Препоръчана е целева стойност на аРТТ от 50-70 секунди. Общо 1 250 пациенти са били подложени на PCI в рамките на 72 часа след рандомизацията, като при тях е приложен интравенозно нефракциониран хепарин за поддържане на активираното време на съсирване (АСТ) в границите от 300-350 секунди. Първичната крайна точка на изпитването е поява на смъртни случаи, независимо от причината, или нов миокарден инфаркт (оценен от Clinical Events Committee) в рамките на 30 дни след рандомизацията. Компонентният MI може да бъде определен като асимптоматичен с повишаване на ензимите СК-МВ или поява на нов Q-зъбец. В сравнение с плашебо, ептифибатид, приложен по схемата 180/2,0 значително намал неосна на по Ло случая на 1 000 лекувани пациенти:

Таблица 1: Смортни случай/СЕС-оценен MI (Популация лекувани според рандомизацията) Време Плацебо Ептифибатид 30 дни р-стойност а: X квадратен тест на Pearson за разлика между плацебо и ептифибатид. Резултатите за първичната крайна точка се дължат главно на развитието на миокарден инфаркт. Пациентите, при които е най-вероятно лечението с ептифибатид да бъде от полза, са тези с висок риск от развитие на миокарден инфаркт през првите 3-4 дни след появата на остра стенокардия. Според епидемиологичните данни по-високата честота на кардиоваскуларните проблеми е свързана с някои показатели като например: - повишена сърдечна честота или кръвно налягане - персистираща или рецидивираща исхемична стрдечна болка - изразени ЕКГ промени (главно патологични промени в ST-сегмента) - повишени сърдечни ензими или маркери (напр. СК-МВ, тропонини) и - сърдечна недостатъчност Изпитването PURSUIT е проведено в период, когато установените стандартни грижи за лечение на остри коронарни синдроми са били различни от настоящите, по отношение на употребата на тиенопиридин и рутинната употреба на интракоронарни стентове. Изпитване ESPRIT ESPRIT (Enhanced Suppression of the Platelet IIb/Illa Receptor with eptifibatide Therapy - Засилено подтискане на тромбоцитния рецептор ІІ/Ша при лечение с ептифибатид) е двойно-сляпо, рандомизирано, плацебо-контролирано изпитване (п= 2 064) при неспешна РС с интракоронарен стент. Всички пациенти са получавали установените стандартни грижи и са били рандомизирани да приемат плацебо или ептифибатид (2 болус дози от 180 микрограма/kg и продължителна инфузия до изписване от болницата или за максимум 18-24 часа). Първият болус и инфузията са започнати едновременно и непосредствено преди РСІ и са последвани от втори болус 10 минути след първия. Скоростта на инфузия е била 2,0 микрограма/kg/min за пациенти със серумен креатинин ≤ 175 микромола/| микрограма/kg/min за серумен креатинин > 175 до 350 микромола/1. В групата на ептифибатид в проучването почти всички пациенти са приемали ацетилсалицилова киселина (99,7%), и 98,1 % са приемали тиенопиридин, (клопидогрел при 95,4 % и тиклопидин при 2,7%). В деня на PCI, преди катетеризацията, 53,2 % са приели тиенопиридин (клопидогрел 52,7%; тиклопидин 0,5 %) - главно под формата на натоварваща доза (300 mg или повече). Групата с плацебо е сравнима (ацетилсалицилова киселина 99,7%, клопидогрел 95,9 %, тиклопидин 2,6 %). който включва начален болус от 60 единици/kg, с целева стойност на АСТ от 200 * НЕПУБЛИКА БАКТ.

Првичната крайна точка на изпитването е смъртен случай, миокарден инфаркт (MI), спешна целева съдова реваскуларизация (UTVR) и остра антитромботична животоспасяваща терапия с инхибитор на GP IIb/ІПа в рамките на 48 часа след рандомизацията. МІ е идентифициран по основните СК-МВ лабораторни критерии. За поставяне на тази диагноза 24 часа след индексна РСІ процедура трябва да се отчетат най-малко два пъти стойности на СКМВ ≥ 3 х над горната граница на нормата; така не се изисква потвърждаване от СЕС. М може да се докладва и след решение на СЕС на базата на доклад на изследователя. Анализът на първичната крайна точка [четворна комбинация от смърт, Mi, спешна целева съдова реваскуларизация и антитромботична животоспасяваща терапия до 48-мия час] е показал 37 % относително и 3,9 % абсолютно намаление в групата на ептифибатид (6,6 % случая спрямо 10,5 %, р = 0,0015). Резултатите от првичната крайна точка се дължат главно на намаляване честотата на ензимен миокарден инфаркт, идентифициран като случаи на ранно покачване на сърдечните ензими след РСІ (80 от 92 МІ в плацебо групата спрямо 47 от 56 МІ в групата на ептифибатид). Клиничната значимост на такива ензимни миокардни инфаркти все още е спорна. Подобни резултати са получени и за двете вторични крайни точки, оценени на 30-тия ден: смърт, миокарден инфаркт (MI), и спешна целева съдова реваскуларизация, както и за по-устойчивата комбинация от смърт и MI. Намаляването на смъртността при пациенти, приемащи ептифибатид, е наблюдавано рано по време на лечението. След това, до края на първата година, не е наблюдавано повишаване на ползите от лечението. Удължаване на времето на корвене Приложението на ептифибатид чрез интравенозен болус и инфузия води до 5-кратно увеличаване на времето на кървене. Това повишаване е лесно обратимо при прекъсване на инфузията, като времето на кървене се връща към началните си стойности за приблизително б (2-8) часа. При самостоятелно приложение ептифибатид не проявява измерим ефект върху протромбиновото време (РТ) или активираното парциално тромбопластиново време (аРТТ). Изпитване EARLY-ACS EARLY ACS (Ранно инхибиране на гликопротеин П/Ша при остър коронарен синдром без повишен ST-сегмент) е изпитване на ранно и рутинно приложение на ептифибатид спрямо плацебо (с отложено приложение по условие на ептифибатид в катетеризационната лаборатория), в комбинация с антитромботично лечение (ASA, UFH, бивалирудин, фондапаринукс или ниско молекулен хепарин) при лица с висок риск от остър коронарен синдром без повишен ST-сегмент (NSTE ACS). Пациентите е трябвало да бъдат подложени на инвазивна процедура за по-нататъшно лечение 12 до 96 часа след получаване на изпитваното лекарство. Пациентите е можело да бъдат лекувани медикаментозно, да бъдат подложени на коронарно-артериален байпас (CABG) или да претърпят перкутанна коронарна интервенция (PCI). За разлика от одобрената дозировка в ЕС, в изпитването е използвана двойна болус доза от изпитваното лекарство (с интервал на прилагане 10 минути между двете) преди инфузията. Ранното рутинно приложение на ептифибатид в тази оптимално лекувана популация с висок риск от NSTE-ACS, която е била овладяна с инвазивна стратегия, не е довело до статистически значимо намаление на съставната првична крайна точка на честота на смъртност, MI, RI-UR и ТВО до 96 часа в сравнение със схемата с отложено приложение по условие на ептифибатид (9,3 % при пациенти с ранно приложение на ептифибатид спрямо 10,0% при пациенти с отложено приложен по условие ептифибатид, сьотношение на шансовете = 0,920; 95 % CI = 0,802-1,055; P = Vy Тежко/животозастрашаващо кървене по GUSTO е било нечесто и е било сравнимо в двет

лечение (0,8 %). Умерено или тежко/животозастрашаващо кървене по GUSTO е настъпвало значително по-често при ранното и рутинно приложение на ептифибатид (7,4% спрямо 5,0 % в групата с отложено приложение по условие на ептифибатид; р <0,001). Подобни разлики са наблюдавани и за масивен кръвоизлив по TIMI (118 [2,5%] при ранна и рутинна употреба на ептифибатид спрямо 83 [1,8 %] при отложено употреба по условие; р = 0,016). Не е доказана статистически значима полза от стратегията с ранно и рутинно приложение на ептифибатид в подгрупата на пациентите, лекувани медикаментозно, или в периодите на медикаментозно лечение преди РСІ или CABG. При post hoc анализ на изпитването EARLY ACS, съотношението полза-риск от намаляване на дозата при пациенти с умерено бъбречно увреждане е неубедително. Птрвичната крайна точка на честота на събитие е 11,9 % при пациенти, които са приемали намалена доза (1 микрограм/kg/min), спрямо 11,2 % при пациентите, които са приемали стандартната доза (2 микрограма/kg/min), когато ептифибатид е прилаган по схемата на ранна рутинна употреба (р = 0,81). При временно отложено приложение на ептифибатид, честотата на събитие е 10%, спрямо 11,5% при пациентите, които са приемали сьответно намалена доза и стандартна доза (р = 0,61). Сериозно кървене по ТІМІ е настъпило при 2,7% от пациентите, конто са приемали намалена доза (1 микрограм/kg/min), спрямо 4,2% от пациентите, които са приемали стандартна доза (2 микрограма/kg/min), когато ептифибатид е прилаган по схемата на ранна рутинна употреба (р = 0,36). При временно отложено приложение на ептифибатид, сериозните събития по TIMI са 1,4%, спрямо 2,0% при пациентите, които са приемали сьответно намалена доза и стандартна доза (р = 0,54). Не е наблюдавана значима разлика в честотата на тежко кървене по GUSTO. 5.2 Фармакокинетични свойства Абсорбция Фармакокинетиката на ептифибатид є линейна и пропорционална на дозата за болус дози в рамките на 90 до 250 микрограма/kg и скорост на инфузията 0,5 до 3,0 микрограма/kg/min. За инфузия от 2,0 микрограма/kg/min средната стационарна плазмена концентрация на ептифибатид варира от 1,5 до 2,2 микрограма/ml при пациенти съ заболяване на коронарните артерии. Плазмените концентрации се достигат бързо, когато инфузията се предшества от болус от 180 микрограма/kg. Разпределение Степента на свързване на ептифибатид с човешкият плазмен протеин е около 25 %. Биотрансформация В същата група пациенти, плазменият елиминационен полуживот е приблизително 2,5 часа плазменият клиръно - 55 до 80 ml/kg/час и обемът на разпределение е приблизително 185 до

амлодипин, атенолол, атропин, каптоприл, цефазолин, диазепам, дигоксин, дилтиазем, дифенхидрамин, еналаприл, фентанил, фуросемид, хепарин, лидокаин, лизиноприл, метопролол, мидазолам, морфин, нитрати, нифедипин и варфарин. 5.3 Предклинични данни за безопасност Токсикологичните проучвания, проведени с ептифибатид, включват проучвания при еднократно и многократно приложение при плъхове, зайци и маймуни, проучвания на репродуктивността при плъхове и зайци, in vitro и in vivo проучвания за генетична токсичност и проучвания за раздразнителност, свръхчувствителност и антигенност. Не са наблюдавани неочаквани токсични ефекти за средство с такъв фармакологичен профил и находките са били предсказуеми от клиничния опит, като основното нежелано сбитие с било кървенето. Не е наблюдаван генотоксичен ефект при приложение на ептифибатид. Тератологичните проучвания са проведени чрез продължителна интравенозна инфузия на ептифибатид при бременни плъхове в общи дневни дози до 72 mg/kg/дневно (около 4 пъти препоръчваната максимална дневна доза при хора въз основа на телесната повърхност) и при бременни зайци в обща дневна доза до 36 mg/kg/дневно (около 4 пъти препоръчваната максимална дневна доза при хора въз основа на телесната повърхност). Тези проучвания не са дали данни за нарушена фертилност или увреждане на плода от ептифибатид. Няма проведени проучвания на репродуктивността при животински видове, при които ептифибатид показва сходна фармакологична активност с тази при хора. Поради тази причина, наличните проучвания не са подходящи за определяне на токсичността на ептифибатид върху репродуктивната функция (вж. точка 4.6). Карциногенният потенциал на ептифибатид не е оценен в дългосрочни проучвания. 6. ФАРМАЦЕВТИЧНИ ДАННИ 6.1 Списък на помощните вещества Лимонена киселина монохидрат Натриев хидроксид (за рН-нагласяване) Вода за инжекции 6.2 Несъвместимости Ептифибатид не е съвместим с фуросемид. При липса на проучвания за несъвместимости, Ептифибатид Страйдс 0,75 mg/ml инфузионен разтвор не трябва да се смесва с други лекарствени продукти, с изключение на тези, посочени в точка 6.6. 6.3 Срок на годност Запечатан флакон: 18 месеца След разреждане: микробиологично замърсяване, лекарствения продукт трябва да бъде използван незабавно «А

се използва веднага, за съхранението преди употреба и времето на съхранение отговореността е на потребителя. Веднъж отворен: използвай веднага. 6.4 Специалии условия на съхранение да се съхранява в хладилник (2°C - 8°С Да се съхранява в оригиналната опаковка, за да се предпази от светлина. По време на приложени не е необходимо предпазване на разтвора на ептифибатид от светлина. За условията на съхранение на разредения лекарствен продукт вижте точка 6.3. 6.5 Вид и съдържание на опаковката Стъклен флакон от 100 ml тип 1, който е затворен с 20 тт сива запушалка от бутилова гума, запечатана с 20 тт розова гофрирана алуминиева обкатка. Опаковката съдържа 1 флакон. 6.б. Специални предпазни мерки при изхвърляне и работа Тестовете за физична и химична съвместимост показват, че ептифибатид може да се прилага през една интравенозна линия с атропин сулфат, добутамин, хепарин, лидокаин, меперидин, метопролол, мидазолам, морфин, нитроглицерин, тканен плазминогенен активатор или верапамил. Ентифибатид е съвместим с 0,9% инфузионен разтвор на натриев хлорид и с декстроза 5% в Normosol R, със или без калиев хлорид. Моля погледнете Кратка характеристика на продукта на Normosol R за подробности относно състава му. За еднократна употреба. Проучвания за физиологичната съвместимост са проведени при концентрация 0,2 mg/ml за 96 часа Преди употреба съдържанието на флакона трябва да се прегледа. Да не се използва при наличието на видими частици или промяна на цвета. По време на приложение не е необходимо предпазване на разтвора на ептифибатид от светлина. Всеки неизползван лекарствен продукт или отнадъчен материал трябва да се изхвърля съответствие с местните разпоредби. 7. ПРИТЕЖАТЕЛ НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА Strides Arcolab International Ltd, Unit 4, Metro Centre, Watford, Hertfordshire WD 18 9SS Обединено кралство 8. HOMEP(A) НА РАЗРЕШЕНИЕТО ЗА УПОТРЕБА

9. ДАТА НА ПРВО РАЗРЕШАВАНЕ/ЛОДНОВЯВАНЕ НА РАЗРЕШЕНИЕТО УПОТРЕБА 10. ДАТА НА АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ТЕКСТА